— Да.
— Реката?
— Не, все още не. Нищо не можеш да измъкнеш от Хирам, но той твърди, че си бил прав. Венатор е преплавал Атлантика преди викингите или Колумб.
Той сръбна от кафето и направи гримаса.
— Толкова е сладко, че лъжичката сигурно ще стои права.
Лили изглеждаше учудена.
— Ал каза, че винаги го пиеш с четири лъжички.
— Ал е излъгал. Предпочитам го черно, с утайка на дъното на чашата.
— Съжалявам — усмихна се тя без угризения. — Мисля, че съм била преметната от груб шегаджия.
— Не си първата — каза той, като се загледа навън през вратата на офиса си.
Джордино седеше с крака, поставени върху бюрото на Йегър, и унищожаваше последния резен пица, докато разучаваше една детайлна топографска карта на някакво крайбрежие.
Йегър седеше с кървясали очи, вторачен в монитора на компютъра и нахвърляше бележки върху един бележник. Когато Пит и Лили влязоха в стаята, той не се обърна, тъй като виждаше техните отражения на екрана пред него.
— Направихме пробив — каза той с известно задоволство.
Пит попита:
— Какво откри?
— Вместо да концентрираме вниманието си във всяко едно кътче южно от лобното място на „Серапис“ в Гренландия, аз направих един голям скок надолу до щата Мейн и започнах да следя за съвпадения на отделни участъци от крайбрежната ивица с тяхното описание на слизането им на брега.
— И това даде резултат — каза очаквателно Пит.
— Да. Ако си спомняш, Руфин пишеше, че след като са изоставили Венатор, в продължение на тридесет и един дена те са били люшкани от бури, идващи от юг, преди да намерят един безопасен залив, където да могат да извършат ремонт на кораба. По време на втората част от тяхното пътуване бурите отнесли платната и изпочупили направляващите весла. След това корабът се носил неуточнен брой дни, докато накрая не завършил пътешествието си в гренландския фиорд.
Йегър направи пауза и извика на монитора една карта на американската част на северния Атлантик. След това пръстите му чевръсто въведоха последователност от команди. На екрана се появи една малка линия, която запълзя на юг от източното крайбрежие на южна Гренландия, като чертаеше един накъсан и зигзагообразен път около Нюфаундленд, покрай Нова Скоуша и Нова Англия, за да завърши накрая малко над Атлантик Сити.
— Ню Джърси? — промърмори Пит, озадачен.
— Заливът Барнегат, за да бъдем по-точни — каза Джордино. Той донесе топографската карта и я разстла върху масата. След това огради с кръгче част от брега с червен флумастер.
— Заливът Барнегат, Ню Джърси? — повтори Пит.
— Формата на брега е била коренно различна през далечната триста деветдесет и първа година — започна сухо лекцията си Йегър. — Бреговата ивица е била по-накъсана и заливът е бил по-дълбок и закътан.
— Как успяхте да локализирате точно мястото? — попита Пит.
— При описанието на залива, Руфин споменава за огромно море от ниски борчета и за бряг, от чийто пясък бликала сладка вода, когато забодат в него пръчка. В Ню Джърси има такава гора от ниски борчета, която отговаря на описанието. Тя се нарича Пайн Барънс и се простира от южния център на щата до крайбрежието на изток. Нивото на подпочвената вода стига почти до самата повърхност. По време на пролетното топене или след обилни валежи може буквално да изровите една дупка в песъчливата почва и оттам да излезе вода.
— Изглежда обещаващо — каза Пит. — Но Руфин не спомена ли също, че те са добавили камъни за баласт?
— Признавам, че това ме затрудни. Затова аз се обадих на един геолог от армейския инженерен корпус. Той откри една каменна кариера, което с голяма точност определи мястото, където смятам, че екипажът на „Серапис“ е слязъл на брега.
— Добра работа — каза Пит с признателност. — Ти насочи издирването в правилна посока.
— Накъде ще тръгнем оттук? — попита Лили.
— Ще продължа да вървя на юг — отговори Йегър. — В същото време ще накарам моите хора да изчислят и начертаят с компютър един приблизителен маршрут, по който Венатор е плавал на запад от Испания. Като следим пътя им, очевидно първите острови, които флотилията е срещнала по пътя си след напускане на Средиземноморието, са били Антилите. Като продължим пътя на „Серапис“ от Ню Джърси и като начертаем пътя на Венатор към американския континент, тези две линии трябва да се пресекат в една точка, от която в радиус от приблизително петстотин мили трябва да има една река, която отговаря на описанието.