Лили изглеждаше скептично настроена.
— Не мога да разбера как очакваш да проследиш пътя на Венатор, когато той е наложил цензура на всичко, което се отнася до посоки, течения, ветрове и разстояния.
— Не е чак толкова трудно — отговори сухо Йегър. — Ще взема данните от дневниците на Колумб за неговите пътешествия до Новия свят, ще начертая курса му чрез компютър, като внасям съответните корекции поради различията в модела на корпуса, триенето на водата, такелажа и площта на платната между неговите кораби и византийската флота хиляда години по-рано.
— Ти го правиш да звучи толкова просто.
— Повярвайте ми, не е. Въпреки че може би сме се доближили до целта, ще са ни нужни поне още цели четири дена проучване, докато я намерим.
Умората и дългите часове отегчителна работа сякаш бяха забравени. Зачервените очи на Йегър запламтяха с решителност. Лили изглеждаше като че ли бе заредена с допълнителна енергия. Всички те бяха готови за старт и очакваха началния сигнал на съдията.
— Направи го — каза Пит. — Открий Библиотеката.
Пит мислеше, че Сандекър бе изпратил да го повикат, за да докладва относно хода на операцията по търсенето, но в момента в който забеляза мрачното изражение на лицето на адмирала, той разбра, че имаше някакъв проблем. Това, което в действителност тревожеше Пит, бе мекият израз в очите на адмирала. Обикновено погледът му бе твърд като кремък.
А когато Сандекър се доближи до него и го хвана за ръката, за да го заведе до една кушетка, където седна редом с него, Пит наистина разбра, че има проблем.
— Току-що получих тревожни новини от Белия дом — започна Сандекър. — Съществуват подозрения, че туристическият кораб, на който са били отседнали президентите Де Лоренцо и Хасан за уругвайската икономическа среща на върха, е бил отвлечен.
— Съжалявам да науча за това — каза Пит. — Но какъв ефект може да има това върху НЮМА?
— Хала Камиле била на борда.
— По дяволите!
— Също и сенаторът.
— Баща ми? — промърмори учудено Пит. — Предишната нощ говорих с него по телефона. Как е станало така, че той се е озовал в Уругвай?
— Той изпълняваше мисия на президента.
Пит стана, закрачи напред-назад, след това седна отново.
— Какво е положението?
— „Лейди Фламбъро“ — това е името на британския туристически кораб — е изчезнал снощи от пристанището Пунта дел Есте.
— Къде е корабът сега?
— Въпреки че е било предприето широкомащабно търсене по въздуха, от него не е открита нито следа. Длъжностните лица, намиращи се на сцената на действието, са единодушни в мнението си, че „Лейди Фламбъро“ лежи на дъното на морето.
— Без абсолютно доказателство аз не мога да приема това.
— И аз съм на същото мнение.
— Атмосферни условия?
— От доклада разбирам, че времето в района е било хубаво, а морето спокойно.
— Корабите изчезват по време на буря — каза Пит, — рядко в спокойни води.
Сандекър направи един празен жест с ръцете си.
— Докато не постъпят повече подробности, ние можем само да гадаем.
Пит не можеше да повярва, че баща му е мъртъв. Това, което току-що бе чул, бе твърде объркано и несвързано.
— Какво прави Белия дом във връзка с това?
— Ръцете на президента са вързани.
— Това е нелепо — каза остро Пит. — Той може да нареди всички военноморски единици в района да подпомогнат издирването.
— Ето тук е уловката — каза Сандекър. — С изключение на няколко морски учения от време на време, от които нито едно не се провежда в момента, Съединените щати не разполагат с военноморски бази в Южния Атлантик.
Пит отново стана и се загледа през прозореца към светлините на Вашингтон. След това се обърна към Сандекър и го фиксира с пронизващ поглед.
— С други думи, ти ми казваш, че правителството на Съединените щати не се е ангажирало по никакъв начин с издирването?
— Така изглежда.
— Какво може да попречи на НЮМА да участва в издирването?
— Нищо, освен че не разполагаме с флотата на крайбрежната охрана и самолетоносач.
— Имаме „Саундър“.
Сандекър го погледна замислено за минута. След това лицето му прие въпросително изражение.