— Един от нашите научноизследователски кораби?
— Той е изпратен да картографира сонарно континенталния пад на южна Бразилия.
Сандекър кимна.
— Добре. Разбирам накъде биеш, но „Саундър“ е твърде бавен, за да окаже някаква помощ при широкомащабно издирване по море. Какво очакваш да постигнеш с него?
— Ако корабът на баща ми не може да бъде открит на повърхността, аз ще го търся на дъното.
— Може да се наложи да претърсите хиляда квадратни мили, ако не и повече.
— Сонарното оборудване на „Саундър“ може да обхване участък от дъното с ширина две мили, освен това той носи и потопяем спускаем апарат. Нуждая се единствено от твоето разрешение, за да поема командването на кораба.
— Ще са ти необходими помощници.
— Джордино и Руди Гън. Ние сме добър екип.
— Руди участва в една операция за дълбоководен рудодобив до Канарските острови.
— Той би могъл да бъде в Уругвай след осемнадесет часа.
Сандекър постави ръце зад главата си и се загледа в тавана. Дълбоко в себе си той чувстваше, че Пит гонеше химери, но дори и за миг не се поколеба в отговора си.
— Можеш да стягаш багажа си — каза той с равен глас. — Аз ще те подкрепя.
— Благодаря ти, адмирале — каза Пит. — Много съм ти признателен.
— Как стои работата с издирването на Александрийската библиотека?
— Йегър и д-р Шарп са близо до намиране на решение. Те нямат нужда от Ал и мен. Ние само ще им пречим.
Сандекър стана и постави двете си ръце на раменете на Пит.
— Той може да не е мъртъв, знаеш това.
— Татко по-добре да не е мъртъв — каза Пит с мрачна усмивка. — Иначе никога не бих му простил.
40
— По дяволите, Мартин! — каза рязко президентът. — Твоите хора в Близкия изток не надушиха ли, че се крои план за отвличането на „Лейди Фламбъро“?
Мартин Броган, директорът на ЦРУ, сви уморено рамене. Той бе свикнал да го обвиняват за всеки терористичен акт, при който са убити или взети като заложници американци. Успехите на ЦРУ рядко бяха приветствани, но грешките им бяха предмет на разследвания от Конгреса и широко се раздухваха от новинарските медии.
— Корабът, заедно с целия списъчен състав на пътниците, както и екипажът са били отвлечени под носа на най-добрите агенти от силите за сигурност в света — отговори той. — Който и да е замислил и изпълнил това начинание, той е бил един много хитър режисьор. Самият обхват на операцията е далеч по-голям от която и да е терористична дейност, на която сме били свидетели в миналото. В тази светлина аз намирам, че едва ли е толкова учудващо, че нашата антитерористична мрежа не е била предварително уведомена.
Алън Мърсиър, съветникът по националната сигурност, свали очилата си и лениво избърса стъклата с носна кърпичка.
— От наша страна също нямаше нищо — каза той, подкрепяйки Броган. — Анализът на подслушвателните ни системи за следене не успя да открие дори и намек за някакво възможно похищение на туристическия кораб и отвличане на двама чуждестранни ръководни лица.
— Като изпратих Джордж Пит да се срещне с президента Хасан, аз осъдих един стар приятел на смърт — каза с огорчение президентът.
— Не е по ваша вина — успокои го Мърсиър.
Президентът ядосано удари по масата с юмрук.
— Сенаторът, Хала Камил, Де Лоренцо и Хасан, не мога да повярвам, че всички тях вече ги няма.
— Не знаем това със сигурност — каза Мърсиър.
Президентът втренчи поглед в него.
— Не можеш да скриеш един туристически кораб и всички хора на борда, Алън. Дори и един тъп политик като мен знае това.
— Все още има възможност.
— Възможност, другия път. Това е било чисто и просто една самоубийствена мисия. Всичките тези нещастни хора вероятно са били заключени вътре, когато корабът е бил потопен. Терористите никога не са планирали да избягат. Те също са се удавили.
— Все още не са получени всички факти — възрази Мърсиър.
— Какво точно знаем? — попита президентът.
— Нашите експерти са вече в Пунта дел Есте, където работят с хората от уругвайските сили за сигурност — обясни Броган. — Засега разполагаме само с предварителни заключения. Първо, похищението е било свързано с арабска група. Появиха се двама свидетели, които са били в един преминаващ влекач, когато са видели, че „Лейди Фламбъро“ е приемал товар от една пристанищна баржа. Те са чули членове от екипажите и на двата съда да говорят на арабски. Баржата не е била намерена и се предполага, че е потопена някъде в пристанището.