— Дейл е прав — каза Мърсиър. — Ние можем да излезем с най-различни извинения и да дадем задоволително обяснение на неговата мисия.
Президентът разтвори ръце и разтри уморено очи.
— Не е изминал и един ден от смъртта на Джордж Пит, а ние вече търсим начини как да си прикрием задника.
— Този проблем е от второстепенно значение в сравнение с политическите катаклизми, които очакваме в Египет и Мексико — каза Никълс. — След смъртта на Хасан и Де Лоренцо Египет ще тръгне по пътя на Иран и ще бъде безвъзвратно загубен за Запада. След това идва ред на Мексико… — Той се поколеба. — До нашата граница ще имаме бомба с часовников механизъм, която може да избухне всеки момент.
— Като началник на моята канцелария и най-близък съветник, какви мерки предлагаш да вземем?
Стомахът на Никълс се сви от внезапен спазъм и пулсът му се ускори. Президентът и двамата съветници по разузнаването го гледаха в очите, сякаш се опитваха да прочетат мислите му. Той се запита дали болката, която измъчваше стомаха му, идваше от това, че вниманието на всички бе приковано в него или от мисълта за приближаващата катастрофа до тяхната южна граница.
— Предлагам да изчакаме за доказателство, че „Лейди Фламбъро“ и всичките му пътници лежат на дъното на океана.
— А ако няма изгледи за такова доказателство? — попита президентът. — Ще продължаваме ли да чакаме, докато Египет и Мексико, чийто президенти са изчезнали и се предполага, че са мъртви, бъдат завладени от Топилцин и Ахмад Язид, двама луди мегаломани? След това накъде? Какви мерки можем още да предприемем, за да ги спрем, преди да е станало твърде късно?
— Ако изключим убийството, никакви — Никълс нервно масажираше с ръка свития си от болка стомах. — Можем само да се подготвим за най-лошото…
— Което е…?
— Отписваме Египет — каза сериозно Никълс — и нападаме Мексико.
41
Проливен дъжд се наливаше върху Монтевидео, столицата на Уругвай, когато малкият реактивен самолет се спусна под облаците и се насочи към пистата. Веднага след приземяването си той свърна от пистата, която водеше към пътническия терминал, и започна да рулира към една група хангари, които бяха заобиколени от бойни изтребители. Появи се една лимузина форд с военни опознавателни знаци, която поведе пилота към един паркинг, използван за самолети с важни личности на борда.
Полковник Рохас стоеше вътре в офиса на един хангар и се взираше през размазания от проливния дъжд прозорец. Когато самолетът наближи, той видя буквите НЮМА, изписани върху светлосивия цвят на корпуса му. Шумът от двигателите утихна и минута по-късно от самолета слязоха трима мъже. Те бързо се навряха във форда, за да се спасят от потопа и бяха докарани в хангара, където чакаше Рохас.
Полковникът пристъпи до вратата на офиса и започна да ги разучава, докато един млад лейтенант, негов помощник, ги водеше по огромния бетонен под към него.
Ниският мъж с къдравата и черна, наподобяваща джунгла коса и гръден кош с размерите на боен кораб, крачеше важно, като се движеше с учудваща лекота. Ръцете му изглеждаха като присадени от някоя мечка. Очите му гледаха навъсено, но зад устните му се показваха бели и равни зъби, ухилени в саркастична усмивка.
Стройният мъж носеше очила с рогови рамки и имаше тесни хълбоци и рамене. Той приличаше на счетоводител, дошъл да проверява сметките на някоя компания. В едната си ръка носеше дипломатическо куфарче и притискаше две книги в мишницата си. Той също бе усмихнат, но усмивката му изглеждаше по-скоро закачлива, отколкото саркастична. Рохас го определи като приятен човек, който лесно се развеселява, но и също така и като висококомпетентен специалист.
Високият мъж, който вървеше най-отзад имаше черна чуплива коса и гъсти вежди. Лицето му бе грубовато и загоряло. Той излъчваше невъзмутимостта на човек, който би изслушал затворническата си присъда със същото спокойствие, с което би приел и покана за почивка на остров Таити. Рохас не се подлъга. Проницателните очи на мъжа го издадоха. Докато другите двама оглеждаха хангара по пътя си, този човек втренчи поглед в Рохас, който прониза полковника със същата изгаряща сила както слънчевите лъчи през двойно увеличително стъкло.
Рохас пристъпи напред и отдаде чест.
— Добре дошли в Уругвай, господа. Полковник Рохас е на вашите услуги.