— Може ли една цел с размерите на „Лейди Фламбъро“ да бъде показана на снимка от Ландсат? — попита Джордино.
— Няма да можете да различавате подробности както при една снимка с високо разделителна способност, направена от разузнавателните отбранителни спътници — отвърна Пит, — но тя трябва да се вижда като главичка на топлийка.
— Вашето описание е безупречно — каза Рохас. — Вижте сами.
Той постави един голям увеличителен обектив с вътрешно осветление върху една микроскопична част от мозайката на спътниковото изображение, след което се отдръпна назад.
Пръв погледна Пит.
— Различавам два, не, три съда.
— Идентифицирали сме и трите.
Рохас се обърна и кимна на капитан Флорес, който започна да чете на висок глас от един лист хартия, като се бореше с английския си, сякаш рецитираше пред клас ученици.
— Най-големият кораб е „Кабо Галегос“, чилийски транспортен кораб за руда, пътуващ от Пунта Аренас за Дакар с товар въглища.
— Този съд, който се е отправил на север, и се намира в най-долния край на снимката? — попита Пит.
— Да — потвърди Флорес. — Това е „Кабо Галегос“. Другият, който е в най-горната част на снимката, пътува на юг. „Генерал Право“, контейнеровоз, който носи провизии и нефтено сондажно оборудване за Сан Пабло.
— Къде се намира Сан Пабло? — попита Джордино.
— Това е малък град на края на Аржентина — отвърна Рохас. — Миналата година там имаше стачка.
— Съдът, който е между тях и се намира по-близо до брега, е „Лейди Фламбъро“. — Флорес произнесе името на туристическия кораб с такъв патос, сякаш произнасяше хвалебствено слово.
Помощникът на Рохас се появи с бутилката бренди и пет чаши. Полковникът вдигна своята и каза:
— Saludos.
— Наздраве — отвърнаха американците.
Пит удари една голяма глътка, за която по-късно се кълнеше, че е изгорила сливиците му и продължи да разучава малката точица още няколко секунди, преди да даде обектива на Гън.
— Не мога да разгадая посоката му.
— След като се е измъкнал от Пунта дел Есте, той е плавал право на изток, без да променя курса си.
— Влязохте ли във връзка с другите кораби?
Флорес кимна.
— Никой от тях не го е виждал.
— В колко часа е преминал спътникът?
— Точният час бе 03:10.
— Изображението е било инфрачервено.
— Да.
— Човекът, който се е сетил да използва Ландсат, трябва да получи медал — каза Джордино, като погледна на свой ред през обектива.
— Вече е задействана процедурата за повишение — каза Рохас, като се усмихваше.
Пит погледна полковника.
— В колко часа започна вашето въздушно разузнаване?
— Самолетите ни започнаха претърсването призори. До обяд бяхме получили и анализирали снимката от Ландсат. Тогава вече можехме да изчислим скоростта и курса на „Лейди Фламбъро“ и да насочим корабите и самолетите ни към точката на пресичане, където трябваше да се намира корабът.
— Но те откриха само пусто море.
— Точно така.
— Нямало ли е отломки?
— Да, патрулните ни кораби са се натъкнали на няколко отломки — обади се капитан Флорес.
— Бяха ли идентифицирани?
— Някои от тях били издърпани на борда и проучени, но след това били бързо изхвърлени. По всичко личало, че те идвали от товарен съд, а не от луксозен туристически кораб.
— Какви са били тези отломки?
Флорес порови в едно дипломатическо куфарче и извади една тънка папка.
— Разполагам с кратък списък, получен от капитана на претърсващия съд. Той е изброил един тапициран стол, две избелели спасителни ризи, произведени поне преди петнадесет години, с щамповани върху тях инструкции за работа на почти нечетлив испански, няколко дървени каси без маркировка, матрак, контейнери за храна, три вестника, единия от Веракрус, Мексико, другите два от Ресифе, Бразилия.
— Дати? — прекъсна го Пит.
Флорес погледна въпросително Пит за миг, след което извърна поглед.
— Капитанът не ги е съобщил.
— Пропуск, който ще бъде отстранен — каза строго Рохас, след като се досети накъде биеше Пит.
— Ако вече не е твърде късно — притеснено продължи Флорес. — Трябва да признаете, полковник, че това по-скоро е бил боклук, изхвърлен от някой кораб, отколкото отломки от потънал съд.