В същия миг я видя и Пит. Една от най-грозните обитателки на морските дълбини. Дълго тяло, подобно на змиорка, с луминесцентни очертания като неонова реклама. Застиналата зяпнала паст никога не се затваряше напълно поради дългите грапави зъби, които се използваха повече за улавяне и задържане на плячката, отколкото за нейното сдъвкване. Окото блестеше неприятно, докато един хобот, който бе прикрепен към осветената брада, висеше от долната й челюст, за да примами следващото ястие.
— Какво ще кажеш да си пъхнеш ръката в това нещо? — попита Пит.
Преди Джордино да може да отговори, Гън се намеси:
— Един от учените иска да узнае какво сте видели.
— Риба дракон — отвърна Пит.
— Той иска описание — каза Джордино.
— Кажи му, че ще я нарисуваме, когато се върнем — изсумтя Пит.
— Ще му предам това.
— Преминаваме осемстотин метра — докладва Пит.
— Внимавайте да не се ударите в дъното — предупреди го Гън.
— Ще хвърляме по едно око. Никой от нас не гори от желание да направи еднопосочно пътуване.
— Няма да ви навреди, ако заострите вниманието си. Как сте с кислорода?
— Тип-топ.
— Трябва вече да сте наблизо.
Пит намали скоростта на спускане на „Дийп Роувър“, като леко докосна плъзгащите се облегалки за ръце. Джордино се взря надолу, като наблюдаваше внимателно за появяването на скали. Пит можеше да се закълне, че в продължение на осемте минути, които изминаха преди морското дъно бавно да се появи под тях, приятелят му не мигна нито веднъж.
— На дъното сме — съобщи Джордино. — Дълбочина хиляда и петнадесет метра.
Пит подаде допълнителна мощност към вертикалните тласкачи и подводният апарат спря колебливо на три метра над сивата тиня. Налягането на водата бе увеличило теглото му по време на пускането. Пит отвори един от клапаните за баластните резервоари, като следеше манометъра и го напълни с точно толкова въздух, колкото да постигне уравновесяване на теглото.
— Правим завоя — уведоми той Гън.
— Потъналият кораб трябва да бъде приблизително в посока едно-едно-нула градуса — изпука от радиото гласът на Гън.
— Да, прието — каза Пит. — Имаме сонарна цел на двеста и двадесет метра, посока едно-едно-два градуса.
— Разбрах, „Дийп Роувър“.
Пит се обърна към Джордино:
— Е, да видим какво има там.
Той увеличи мощността на хоризонталните тласкачи и направи широк завой, като изучаваше голия морски пейзаж пред себе си, докато Джордино му помагаше да не се отклони от курса, като указваше посоката по показанията на компаса.
— Дай наляво няколко румба. Много отиде. Окей, сега успя. Карай право напред.
В очите на Пит не се долавяше и следа от вълнение. Лицето му бе странно неподвижно. Той се чудеше с нарастващ страх какво можеше да открие.
Спомни си кошмарът, който преследвал един водолаз, участвал в спасителните операции на ферибот, потънал след катастрофа с друг съд. Водолазът работил по кораба на тридесет метра дълбочина, когато усетил потупване по рамото си. Той се извърнал и се озовал пред тялото на красива девойка, която го гледала с незрящи очи. Едната й ръка била протегната напред и го докосвала, сякаш молела той да я поеме. Дълги години след това този кошмар не спирал да измъчва водолаза.
Пит бе виждал трупове преди. Замръзнали като екипажа на „Серапис“, подпухнали и ужасни като екипажа на президентската яхта „Игъл“, разложени и полуразпаднали се в потънали самолети край бреговете на Исландия и в едно езеро в колорадските Скалисти планини. Той още можеше да си ги спомни, като си затвореше очите.
Молеше се на Бога да не види баща си като плаващ труп. Той затвори очи за няколко секунди и без малко да блъсне „Дийп Роувър“ в дъното. Пит искаше да запомни сенатора жив и пращящ от здраве — а не като призрачно видение в морето или нелепо гримиран вкочанен труп в ковчег.
— Предмет в тинята вдясно — каза Джордино, като извади Пит от болезнените му мисли.
Пит се наведе напред:
— Двесталитров варел. Още три от тях вляво.
— Те са навсякъде — каза Джордино. — Това място тук изглежда като сметище.
— Виждаш ли някакви надписи?
— Само някакви испански думи, боядисани с шаблон. Вероятно информация за теглото и обема.
— Ще се приближа до този, който е точно пред нас. Виждам, че от него все още се процежда съдържанието му, каквото и да е било то.