Пит доближи сферата на „Дийп Роувър“ на няколко инча от потъналия варел. Прожекторът освети едно тъмно вещество, което се виеше от дренажния отвор.
— Масло? — каза Джордино.
Пит поклати глава:
— Цветът е по-скоро ръждив. Не, почакай, червен е. Господи, това е червена маслена боя.
— До варела има някакъв друг цилиндричен предмет.
— Какво мислиш, че може да е това?
— Бих казал, че е голямо руло от пластмасово фолио.
— Бих казал, че си прав.
— Няма да е зле да го вземем на борда на „Саундър“ за изследване. Задръж така. Ще го хвана с манипулаторите.
Пит кимна мълчаливо и задържа „Дийп Роувър“ в стабилно положение срещу лекото придънно течение. Джордино сграбчи ръкохватките на системата за управление и сви двете механични ръце около пластмасовото руло, досущ както човек би свил ръце в лактите си, за да прегърне приятел. След това той разположи многофункционалните ръце така, че да хванат и долния ръб.
— Държим го здраво — съобщи той. — Дай малко нагоре, за да го извадя от тинята.
Пит го стори и „Дийп Роувър“ се издигна бавно, като носеше рулото със себе си, следван от завихрен облак фина тиня. В продължение на няколко мига те не виждаха нищо. След това Пит даде леко напред, докато не излязоха отново в бистри води.
— Трябва вече да сме близо до него — каза Джордино. — Сонарът показва масивна цел напред и малко вдясно.
— На нашия екран вие сте практически отгоре му — каза Гън.
Подобно на призрак в затъмнено огледало корабът изплува от мрака. Увеличен от пречупването на светлината във водата, той представляваше изумителна гледка.
— Имаме визуален контакт — докладва Джордино.
Пит намали хода на „Дийп Роувър“ и спря на седем метра от корпуса. След това даде ход нагоре, след което придвижи апарата успоредно на предната палуба на изоставения кораб.
— Какво, по дяволите… — Пит внезапно млъкна. После попита: — Руди, какви бяха цветовете на „Лейди Фламбъро“?
— Стой така. — Не бяха изминали и десет секунди, когато Гън отговори: — Светлосин корпус и надстройка.
— Този кораб има червен корпус с бяла надстройка.
Гън не отговори веднага. Когато го стори, гласът му звучеше като на стар и уморен човек:
— Съжалявам Дърк. Трябва да сме се натъкнали на един изчезнал кораб през втората световна война, ударен от торпедо на германска подводница.
— Не е възможно — промърмори сдържано Джордино. — Корабът пред нас е непокътнат. Няма признаци за обрастване или корозия. Виждам от него да изтича масло и да изкачат мехурчета въздух. Той е потънал преди не повече от седмица.
— Нямаме данни — чу се гласът на Стюарт по радиото. — Единственият кораб, обявен за изчезнал през последните шест месеца в тази част на Атлантика е вашият туристически кораб.
— Това тук не е никакъв туристически кораб — изстреля обратно Джордино.
— Почакайте за минута — каза Пит. — Ще заобиколя кърмата и ще видя дали мога да го идентифицирам.
Той спусна „Дийп Роувър“ стръмно надолу и започна да се движи покрай страната на кораба. Когато стигнаха кърмата, той леко зави и спря. Подводният апарат висеше неподвижно само на метър от името на кораба, изписано с боя върху заваръчни шевове.
— О, боже — прошепна невярващо Джордино, изпаднал в благоговение. — Изпързаляли са ни.
Пит не бе нито учуден, нито изумен. Той се хилеше като луд. Мозайката далеч не бе подредена изцяло, но най-важните части бяха вече на местата си. Белите релефни букви върху червените стоманени плочи не изписваха името „Лейди Фламбъро“.
Те изписваха „Генерал Браво“.
43
Дори и самите конструктори и корабостроители на „Лейди Фламбъро“ да застанеха на четиристотин метра от кораба, те не биха го познали. Формата на комина му бе променена, освен това всеки един квадратен инч от съда бе пребоядисан. В допълнение на фасадата, корпусът бе боядисан на ивици с боя, симулираща цвета на ръждата.
Надстройката му, толкова красива преди, прозорците на апартаментите, както и палубата за разходка — всички те сега бяха скрити под огромни плочи от дървесни частици, сглобени по такъв начин, че на външен вид да приличат на товарни контейнери.
Там, където бе невъзможно да се премахнат или скрият модерните заоблени черти на мостика на туристическия кораб, на тях им бе придадена квадратна форма с помощта на дървени конструкции и платно, върху което бяха боядисани фалшиви люкове и странични отвори.