Светлините на Пунта дел Есте още не бяха изчезнали зад кърмата, когато всички членове на екипажа и пасажерите бяха свикани и разпределени на групи за принудителен труд. Те започнаха работа под зоркия поглед на похитителите на Амар и бяха докарани до състояние на пълно изтощение. Корабните офицери, ръководителите на пътуването, стюардите, готвачите и обикновените моряци — всички те ковяха гвоздеи и с робски труд сглобяваха предварително изготвените елементи на контейнерите през нощта.
Не беше пощадена нито една от важните личности. Сенаторът Пит и Хала Камил, президентите Хасан и Де Лоренцо, заедно с членовете на техните кабинети и помощниците от екипите им, всички бяха принудени да работят като дърводелци и бояджии.
До момента, в който туристическият кораб се срещна с „Генерал Браво“, фалшивите товарни контейнери бяха на мястото си и корабът имаше външен вид и цветове, почти идентични с тези на другия.
От ватерлинията нагоре дегизираният „Лейди Фламбъро“ лесно можеше да мине за товарен кораб. Една инспекция от въздуха би открила незначителни несъответствия. Очевидните разлики можеха да бъдат открити, само ако корабът беше наблюдаван откъм морето и от съвсем близко разстояние.
Капитан Хуан Мачадо и осемнадесетте члена на екипажа на „Генерал Браво“ се бяха прехвърлили на туристическия кораб, след като бяха отворили всички кингстонови клапи и врати за товари и бяха взривили зарядите, поставени на стратегически места по цялото протежение на корпуса. Със серия от приглушени експлозии товарният кораб потъна в морето, като изрази протеста си само с няколко слаби клокочения.
Когато небето на изток започна да просветлява от изгряващото слънце, дегизираният „Лейди Фламбъро“ плаваше с пълна пара към официално обявеното си местоназначение. Но когато пристанището Сан Пабло в Аржентина бе на четиридесет километра от десния борд, туристическият кораб го подмина и продължи право на юг.
Хитрият план на Амар бе успял. Бяха изминали вече три дена, а светът бе все още заблуден и вярваше, че „Лейди Фламбъро“ и видните й пасажери лежат някъде на дъното на морето.
Амар седна до една маса, върху която бе поставена една морска карта, и отбеляза последното местоположение на кораба. След това той начерта права линия до крайната точка на тяхното пътешествие и отбеляза точката с X. Обзет от самодоволство, той остави молива и запали един дълъг дънхил, като изпускаше дима над картата подобно на талази мъгла.
Шестнадесет часа, пресметна той. Още шестнадесет часа плаване без преследвачи и корабът щеше бъде скрит на сигурно място, без никакъв шанс да бъде открит.
Капитан Мачадо влезе в навигаторната стая от мостика, като крепеше малък поднос върху ръката си.
— Искате ли чаша чай и кроасан? — попита той на перфектен английски.
— Благодаря ви, капитане. Сега, като си мисля за това, излиза, че не съм ял откакто напуснахме Пунта дел Есте.
Мачадо постави подноса върху масата и наля чая.
— Знам, че не сте мигнал, след като моят екипаж и аз се качихме на борда.
— Все още има много работа.
— Може би трябва да започнем, като първо се представим официално един на друг.
— Знам кой сте или поне знам името, под което се подвизавате — каза Амар с безразличие. — Не се интересувам от дълги биографии.
— Така ли?
— Да.
— Имате ли нещо против да ме посветите във вашите планове? — каза Мачадо. — Не бях информиран за нищо друго, освен за прехвърлянето ни на вашия кораб, след като потопим „Генерал Браво“. Ще ми бъде много интересно да чуя следващата стъпка от нашата мисия, особено частта за това как нашите обединени екипажи възнамеряват да напуснат кораба и да избегнат арестуването от международните сили за сигурност.
— Съжалявам, бях твърде зает, за да ви осветля по този въпрос.
— Сега може би е настъпил моментът — настоя Мачадо.
С типичен маниер Амар спокойно отпи от чая и привърши кроасана под маската си, преди да отговори. След това отправи безизразен поглед над масата с картата към Мачадо.
— Засега не възнамерявам да напускам кораба — каза с равен глас той. — Моите инструкции от вашия и нашия лидер са да печелим време и да отложим окончателното разрушаване на „Лейди Фламбъро“, за да могат те двамата да имат време да оценят ситуацията и да я обърнат в своя полза.