Бавно Мачадо се отпусна, взря се през маската в студените черни очи на египтянина и разбра, че пред себе си имаше човек, който бе пълен господар на положението.
— Аз нямам такива проблеми — каза той и вдигна каната. — Още чай?
Амар подаде чашата си.
— Какво правите, когато не потопявате кораби?
— Специализирам се в извършването на политически убийства — отвърна с охота Мачадо. — Също като вас, Сюлейман Азис Амар.
Мачадо не можеше да види гримасата на неприятна изненада под маската на Амар, но знаеше, че е там.
— Изпратени сте да ме убиете? — попита Амар и докато небрежно изтърсваше пепелта от цигарата си, насочи един малък автоматичен пистолет, който сякаш с вълшебна пръчица се бе появил изведнъж в дланта му.
Мачадо се усмихна и скръсти ръце, като държеше дланите си открити.
— Може да се успокоите. Моите заповеди са да работя с вас в пълна хармония.
Амар постави обратно пистолета в едно пружинно устройство, скрито в десния му ръкав.
— Как ме познахте?
— Нашите лидери имат малко тайни помежду си.
Да го вземат дяволите тоя Язид, помисли си ядосан Амар. Разкривайки самоличността му, Язид го беше предал. Той и за миг не се хвана на лъжата на Мачадо. Веднъж щом президентът Хасан бъдеше отстранен, преродилият се Мохамед нямаше да се нуждае повече от наемния си убиец. Амар нямаше намерение да разкрива плановете си за бягство пред мексиканския убиец. Той ясно съзнаваше, че човекът пред него нямаше друг избор, освен да сключи съюз с него по целесъобразност. Амар изпитваше удоволствие от мисълта, че може да убие Мачадо във всеки момент, докато мексиканецът трябваше да чака, докато спасението не бъдеше осигурено.
Амар владееше напълно положението.
Той вдигна чашата си:
— За Ахмад Язид.
Мачадо вдигна сковано своята:
— За Топилцин.
Хала и сенаторът Пит бяха затворени в един апартамент заедно с президента Хасан. Те бяха мръсни и изпоцапани с боя и изтощени до такава степен, че не можеха да заспят. Ръцете им бяха покрити с мехури, мускулите ги боляха от физическия труд, на който те не бяха свикнали. Освен това бяха и гладни.
След лудото бързане по префасонирането на външния вид на туристическия кораб след като напуснаха Уругвай, похитителите не им бяха давали никаква храна. Единствената течност, която поемаха, беше от чешмата в банята. Отгоре на всичко положението им се влошаваше от температурата, която непрекъснато спадаше, а от вентилаторите не идваше никаква топлина.
Президентът Хасан се бе проснал върху едно от леглата и бе в окаяно състояние. Той страдаше от хронично заболяване на гърба и напрежението от десетте часа нескончаемо навеждане и изправяне го бяха довели до състояние на постоянна болка, която той стоически издържаше.
Ако не помръдваха леко от време на време, Хала и сенаторът можеха спокойно да бъдат взети за статуи, издялани от дърво. Хала седеше на една маса, положила глава върху ръцете си. Дори и в това раздърпано състояние тя изглеждаше спокойна и красива.
Сенаторът Пит се бе облегнал на една кушетка, загледан замислено в една лампа на тавана. Само мигащите му очи показваха, че е все още жив.
Накрая Хала вдигна глава и го погледна.
— Само да можехме да направим нещо — каза тя, почти шепнейки.
Сенаторът се надигна сковано до седнало положение. За възрастта си той все още бе в добра физическа форма. Въпреки че нямаше място по тялото му, което да не го болеше, сърцето му биеше така здраво, сякаш той бе с двадесет години по-млад.
— Онзи дявол с маската не допуска и най-малкия пропуск — каза той. — Не иска да ни дава храна, за да нямаме сила, всички са затворени поотделно, за да не можем да се свързваме помежду си или да организираме контраудар. Освен това той и неговите терористи не са влизали в контакт с нас от два дена. Всичко е пресметнато така, че да ни държи крайно напрегнати и същевременно безпомощни.
— Не можем ли поне да се опитаме да излезем оттук?
— Много е вероятно в дъното на коридора да има пазач, който чака да разстреля първия човек, успял да разбие вратата си. А и дори да успеем по някакъв начин да го преминем, къде можем да отидем?
— Бихме могли да откраднем някоя спасителна лодка, може би — предположи наслуки Хала.