Сенаторът поклати глава и се усмихна.
— Вече е твърде късно за всякакъв опит. Не и сега, когато силата на похитителите се удвои с екипажа от онзи мексикански товарен кораб.
— Ами ако разбием прозореца и оставим следи с парчета от мебели, спални чаршафи или каквото и да е друго, което можем да изхвърлим навън? — не се предаваше Хала.
— Със същия успех бихме могли да хвърлим бутилки с писма. До сутринта теченията ще ги отнесат на сто километра от нашата диря. — Той направи пауза, за да поклати глава. — Тези, които ни търсят, никога не биха ги намерили навреме.
— Вие знаете много добре, сенаторе, както и аз, че никой не ни търси. Светът мисли, че корабът ни е потънал и всички са се удавили. Всички опити за търсене ще са вече прекратени.
— Знам един човек, който никога няма да се откаже.
Тя го погледна въпросително:
— Кой?
— Синът ми, Дърк.
Хала се надигна, отиде куцайки до прозореца и се загледа безучастно в дървената плоскост отвън, която скриваше изгледа към морето.
— Вие трябва много да се гордеете с него. Той е смел и съобразителен мъж, но е просто човек. Той никога няма да прозре измамата…
Тя спря внезапно и надзърна в една малка пукнатина, през която се виждаше късче от морската шир.
— Нещо премина край кораба.
Сенаторът се приближи и застана до нея. Той успя да различи няколко бели предмета на фона на синьото море.
— Лед — каза той, изумен. — Това обяснява студа. Ние трябва да сме поели курс към Антарктика.
Хала се опря на него и зарови лице в гърдите му.
— Сега никога няма да бъдем спасени — шепнеше тя с безпомощно примирение. — Никой няма да се сети да ни търси там.
44
Никой не бе подозирал, че „Саундър“ може да плава толкова бързо. Палубите му вибрираха от включените на максимална мощност двигатели и корпусът му потреперваше, когато се врязваше във вълните.
Спуснат във вода от една корабостроителница в Бостън през лятото на 1961, в продължение на близо три десетилетия той бе наеман от океанографски институти за дълбоководни научноизследователски проекти по всички морета на света. След като бе закупен от НЮМА през 1990, той претърпя основен ремонт и бе изцяло обновен. Новият му дизелов двигател с мощност 4000 конски сили бе проектиран да го тласка с максимална скорост от четиринадесет възела, но Стюарт и техниците му съумяха по някакъв начин да изтръгнат седемнадесет.
„Саундър“ бе единственият кораб по следите на „Лейди Фламбъро“ и шансовете му за скъсяване на дистанцията между тях бяха като тези на дребна хрътка, гонеща леопард. Бойните кораби на аржентинската флота и британските военноморски единици, разположени на Фолкландските острови, можеха да заловят бягащия туристически кораб, но не бяха вдигнати по тревога.
След кодираното съобщение на Пит до адмирал Сандекър относно изненадващото откриване на „Генерал Браво“ вместо „Лейди Фламбъро“, обединените началник-щабове и шефовете на разузнавателните служби към Белия дом настоятелно посъветваха президента да се разпореди за плътна информационна завеса около това разкритие, докато Силите за специални операции на Съединените щати не стигнат до района и координират спасителната акция.
И така старият „Саундър“ пореше морските вълни самотен, без да е получил никакви официални пълномощия от високо място. Моряците и учените на борда му обаче бяха вече обзети от трескавото вълнение на преследването.
Пит и Джордино седяха в трапезарията на кораба и разучаваха една карта на най-южната част на Атлантическия океан, която Гън бе прострял върху масата и закрепил с помощта на чаши за кафе.
— Убеден си, че са тръгнали на юг? — Гън попита Пит.
— Един завой на сто и осемдесет градуса в северна посока би върнал туристическия кораб обратно в района на претърсване — обясни Пит. — А и няма начин те да са завили на запад към аржентинското крайбрежие.
— Те биха могли да се отправят в открито море.
— С преднина от три дни те може да са вече на половината път за Африка — добави Джордино.
— Твърде рисковано — каза Пит. — Този, който ръководи това шоу, не му липсва сиво вещество. Един завой на изток през океана би изложил кораба на опасността да бъде забелязан от претърсващите района самолети или от някой преминаващ съд. Не, единственият му шанс да избегне прекомерно подозрение е да продължи официално оповестения курс на „Генерал Браво“ до Сан Пабло на Огнена земя.