— Но пристанищните власти веднага щяха да вдигнат тревога, ако товарният кораб е пресрочил разписанието си — упорстваше Джордино.
— Не подценявай този тип. На какво искаш да се обзаложим, че той се е обадил на началника на пристанището в Сан Пабло и му е съобщил, че „Генерал Браво“ се движи със закъснение поради повреда в двигателя?
— Добре изпипано — съгласи се Джордино. — Той спокойно би могъл да спечели още четиридесет и осем часа.
— Окей — каза Гън. — Какво остава? Къде отива той? Около Магелановия проток има хиляда безлюдни острова, между които той може лесно да изчезне.
— Или — Джордино натърти на „или“-то — може да отплава към Антарктика, където смята, че никой няма да го търси.
— Всички говорим в сегашно време — каза Пит. — Доколкото можем да гадаем, той сигурно вече е хвърлил котва в някой пуст залив.
— Вече сме по дирите му — каза Гън. — Камерите на спътника Ландсат ще бъдат включени по време на следващото му преминаване над района и „Лейди Фламбъро“, наричан още и „Генерал Браво“, ще лъсне в цялото си величие.
Джордино погледна Пит за коментар, но старият му приятел се бе зазяпал в пространството. Той отдавна бе забелязал навика на Пит да се вглъбява вътре в себе си и признаците за това му бяха до болка познати.
Пит не беше вече на „Саундър“. Той бе на мостика на „Лейди Фламбъро“ и се опитваше да прочете мислите на своя противник. Това не бе лесна задача. Човек, извършил подобно отвличане, трябва да беше най-проницателният и хитър съперник, с когото Пит се бе сблъсквал досега.
— Той знае за това — каза накрая Пит.
— Знае какво? — полюбопитства Гън.
— Фактът, че може да бъде открит чрез сателитни снимки.
— Тогава той знае, че може да избяга, но не може да се скрие.
— Мисля, че може.
— Бих искал да узная как.
Пит стана и се протегна.
— Ще взема да се поразтъпча.
— Не ми отговори на въпроса. — Гън сега изгаряше от любопитство и не криеше нетърпението си.
Пит се залюля, балансира тялото си в синхрон с люлеенето на кораба и погледна надолу към Гън с полуусмивка.
— Ако бях на негово място — каза той, сякаш говореше за някой от своите познати, — щях да направя така, че корабът да изчезне за втори път.
Гън зяпна с отворена уста, при което Джордино му хвърли поглед от рода на „Нали ти казах!“. Но преди да бъде в състояние да продължи с въпросите си, Пит вече бе излязъл от трапезарията.
Той се отправи към кърмата и се спусна по една стълба в лунния басейн. Заобиколи „Дийп Роувър“ и се спря пред голямото руло пластмасово фолио, което бяха извадили от дъното. То бе изправено вертикално, вързано здраво с въжета към един стълб и на височина бе почти колкото Пит.
Той го гледаше замислено в продължение на близо пет минути, след което се изправи и го потупа с ръка. Интуиция, една интуиция, която се превърна в увереност, накара очите му да заблестят по начин, който би бил най-точно описан като типично макиавелски.
Той произнесе само две кратки думи, като ги прошепна толкова тихо, че дори техникът, който стоеше само на няколко метра встрани и работеше на един стенд, не можа да ги чуе.
— Пипнах те!
45
Потоци информация за това, което стана известно като аферата „Фламбъро“, се изливаха от телетипа и компютъра във Военния команден център на Пентагона, Оперативния център на седмия етаж на Държавния департамент и в залата за военни игри в старото здание на Изпълнителния офис.
Във всеки един от тези стратегически пунктове данните се събираха и анализираха с почти светкавична скорост. След това сбитата версия, допълнена с препоръки, се подаваше бързо към залата за кризисни ситуации, разположена в подземието на Белия дом, за окончателна оценка.
Президентът, облечен небрежно в широки панталони и вълнено поло, влезе в залата и седна в единия край на дългата заседателна маса. Обикновено, след като биваше информиран за последния развой на дадени събития, той питаше съветниците си за възможни алтернативни действия. Въпреки че окончателните решения бяха взимани единствено и лично от него, той имаше до себе си мощно подкрепление от ветерани, участвали в разрешаването на най-различни кризи, които полагаха всички усилия в търсенето на политически консенсус и бяха готови да го изпълнят веднага щом той го одобреше, въпреки разнопосочните мнения.