Почти всички доклади на разузнавателните служби от Египет съдържаха лоши новини. Страната бе изпаднала в пълна анархия, положението се влошаваше с всеки изминат час. Полицията и въоръжените сили бяха останали в казармите си, докато хиляди привърженици на Ахмад Язид вдигаха стачки и организираха бойкоти из цялата страна. Единствената добра новина бе, че демонстрациите не бяха белязани от насилие.
Държавният секретар Дъглас Оутс прегледа набързо един доклад, поставен пред него от един от помощниците му.
— Само това ни липсваше — промърмори той.
Президентът го погледна очаквателно в мълчание.
— Мюсюлманските въстаници са щурмували и завзели току-що най-голямата телевизионна станция на Кайро.
— Язид появил ли се е?
— Все още не. — Броган, шефът на ЦРУ, се отдели от компютърните монитори и се приближи към останалите в залата. — В последния разузнавателен доклад се казва, че той все още се крие във вилата си в покрайнините на Александрия и чака да бъде образувано ново правителство с всеобщото одобрение на народа.
— Няма да чака много — въздъхна уморено президентът. — Каква е позицията на израелското правителство?
Оутс отговори, като в същото време трупаше и подреждаше някакви документи:
— Засега само изчакват да видят какво ще стане. Те не си представят Язид като непосредствена заплаха.
— Ще запеят друга песен, когато той анулира мирното споразумение от Кемп Дейвид. — Президентът се обърна и се взря студено в очите на Броган. — Можем ли да го отстраним?
— Да — отговорът на Броган бе категоричен и недвусмислен.
— Как?
— Тъй като вашата администрация може да бъде атакувана с този въпрос, господин президент, аз почтително ви предлагам да не знаете това.
Президентът леко кимна с глава, съгласявайки се.
— Вероятно сте прав. Въпреки това вие не можете да предприемете тази стъпка, ако не дам заповед.
— Настоятелно ви моля да не прибягвате до убийство — каза Оутс.
— Дъг Оутс е прав — каза Джулиъс Шилър. — Това може да има обратен ефект. Ако се разчуе, всички терористични лидери от Близкия изток ще ви вземат под прицел.
— Да не говорим какъв вой ще нададат от Конгреса — добави Дейл Никълс, който седеше в средата на масата. — А пресата направо ще ви разкъса.
Президентът замислено претегляше последствията. Накрая кимна.
— Добре, дотогава, докато Язид ненавижда съветския премиер Антонов толкова, колкото и мен, ще оставим въпроса с неговото отстраняване на заден план. Но запомнете това, господа, няма да търпя и половината от глупостите на този луд, ако те са като тези, които Хомейни сервира на моите предшественици.
Броган се намръщи, но Оутс и Шилър размениха погледи на облекчение. Никълс просто пускаше доволно дим от лулата си.
Действащите лица в тази драма бяха силни мъже с категорични и често противоречащи възгледи. Когато постигнеха победа, те безрезервно й се радваха, но при поражение горчивият спомен за това дълго тлееше в тях.
Президентът премина на следващата точка от дневния ред:
— Нещо ново за Мексико?
— Положението е толкова спокойно, че буди тревога — отговори Броган. — Без демонстрации, без вълнения. Топилцин изглежда е приел същата тактика на изчакване като брат си.
Президентът вдигна очи, озадачен.
— Правилно ли ви чух? Казахте „брат“?
Броган наклони глава към Никълс.
— Предположението на Дейл се оказа вярно. Язид и Топилцин са братя, които по рождение не са нито египтяни, нито мексиканци.
— Вие с положителност сте доказали наличието на родствена връзка? — прекъсна го Шилър, смаян. — Имате доказателства?
— Наши оперативни агенти се сдобиха с техните генетични кодове и ги сравниха.
— За пръв път чувам това — каза слисано президентът. — Трябваше да ме информирате по-навреме.
— Последната документация е все още в процес на изследване и ще бъде изпратена в Лангли в най-близко време. Съжалявам, господин президент. Може да прозвучи прекалено предпазливо от моя страна, но аз не исках да съобщавам подобно шокиращо разкритие, докато не сме събрали солидни доказателства.
— Как, по дяволите, успяхте да вземете генетичните им кодове? — попита Никълс.
— И двамата страдат от прекомерно славолюбие — обясни Броган. — Нашият отдел за фалшификации изпрати един Коран на Язид и една снимка на Топилцин, на която последният бе показан с всичките си ацтекски емблеми и символи. Молбата бе те да напишат кратка молитва върху двата предмета и да ги върнат. Всъщност, работата бе малко по-сложна, тъй като молбите трябваше да бъдат написани с почерка на известни техни възторжени последователи — влиятелни последователи с финансова и политическа власт, бих добавил. И двамата се хванаха. Най-сложно бе да пресечем пътя на обратната поща, преди тя да е стигнала до истинските адреси. Следващият проблем бе да се пресеят няколкото комплекта отпечатъци, които бяха върху всеки един от двата предмета. Помощници, секретарки и тем подобни. Един отпечатък от палец върху Корана съвпадаше с комплект отпечатъци на Язид, които бяха регистрирани в египетската полиция, когато той е бил арестуван преди няколко години. След това от мазнините на отпечатъка му ние проследихме неговата ДНК.