— При Топилцин не бе толкова лесно. Той нямаше досие в Мексико, но в лабораторията сравниха неговия код, извлечен от отпечатъците по снимката, с този на брат му. След това една случайна находка, направена в международните криминални архиви в главната квартира на Интерпол в Париж, ни разкри цялата истина. Всичко отиде на мястото си. Това, на което бяхме попаднали, бе една семейна организация, престъпна династия, която е възникнала след Втората световна война. Империя за милиарди долари, управлявана от майката, бащата, трима братя и сестра, които оглавяват операциите, и поддържана от мрежа от чичовци, лели, братовчеди или който и да е друг, свързан с тях по кръвна или брачна линия. По този начин те са създали една напълно затворена система, поради което е било почти невъзможно на международните следствени органи да проникнат вътре в нея.
Около масата се възцари слисано мълчание, нарушавано единствено от тракането на телетипната машина и приглушеното шепнене на помощниците. Броган изгледа последователно Никълс, Шилър, Оутс и накрая президента.
— Името им? — попита тихо президентът.
— Капестер — отвърна Броган. — Роланд и Жозефин Капестер са майката и бащата. Най-големият им син е Робърт или Топилцин, както го знаем ние. Следващият брат по семейната линия е Пол.
— Той е Язид?
— Да.
— Мисля, че ще бъде интересно да чуем всичко, което знаете — каза президентът.
— Както заявих — каза Броган, — нямам всички необходими факти под ръка, като например местонахождението на Карл и Мари, най-малкия брат и сестрата, или имената на свързаните с тях роднини. Засега човъркаме само по повърхността. Доколкото си спомням, Капестер представляват фамилия закоравели престъпници, които са започнали да действат преди близо осемдесет години, когато дядото е емигрирал от Франция и се е установил на Карибските острови, където започнал да се занимава с контрабанда, като внасял крадени стоки и алкохол в САЩ по време на сухия режим. Отначало действал от Порт ъв Спейн, Тринидад, но след като се замогнал, купил едно малко близко островче и установил бизнеса си там. Роланд поел управлението, когато старецът починал и заедно със съпругата си, Жозефин — някои твърдят, че тя е движещата сила зад кулисите — веднага се заели да разширяват бизнеса си, като включили в него и търговията с наркотици. Първата им стъпка била да изградят на острова една законна бананова плантация, от която получавали добра и честна печалба. След това те станали по-изобретателни и направили голям удар, като успели да получат две реколти. Втората реколта, марихуана, била отгледана под банановите дървета, за да не може да бъде забелязана. Те също така построили на острова и лаборатория за нейното рафиниране. Успях ли да начертая една ясна картина?
— Да… — каза бавно президентът. — Всички я виждаме ясно. Благодаря ти, Мартин.
— Добре са го измислили — промърмори Шилър. — Фамилията Капестер са съчетали в една доходоносна операция отглеждането, производството и пренасянето на наркотиците.
— И тяхното пласиране — продължи Броган. — Но интересно защо не в САЩ. Те продавали наркотици само в Европа и Далечния изток.
— Все още ли се занимават с това? — попита Никълс.
— Не — поклати глава Броган. — Чрез свои внедрени хора те получили сведение, че частният им остров ще бъде претърсен от обединените сили за сигурност на Антилските острови. Фамилията изгорила реколтата от марихуана, но запазила банановата плантация. След това започнали да изкупуват контролния пакет акции на финансово нестабилни корпорации. Те завъртели изключително успешен бизнес и отбелязали изумителни печалби. Това, разбира се, може да се дължи на техния необичаен метод на управление.