— В случай, че не получим нова информация, която да промени първоначалния план — обясни той, — те ще се приземят на едно летище в близост до малкото чилийско пристанище Пунта Аренас на полуострова Брънсуик и ще го използват като оперативна база.
— Дълъг полет — каза тихо президентът. — Кога ще пристигнат?
— До петнадесет часа.
Президентът погледна към Оутс.
— Дъг, оставям на теб да поемеш всички въпроси по суверенитета, касаещи чилийското и аржентинското правителство.
— Ще се погрижа за това.
— Преди Специалните сили да могат да направят опит за неговото спасяване, „Лейди Фламбъро“ трябва да бъде първо намерен — каза Шилър с безпощадна логика.
— Тук сме доста затруднени. — В гласа на Броган имаше странно примирение. — Най-близката флота от самолетоносачи се намира на почти пет хиляди мили от района. Няма никаква възможност за провеждане на широкомащабно претърсване по море и въздух.
Шилър се загледа замислено в масата.
— Всякакъв опит за спасителни операции би могъл да се проточи със седмици, ако похитителите скрият кораба някъде из пустите заливи и заливчета по бреговата линия на Антарктика. Също така мъглата и ниската облачност не биха спомогнали за бързото разрешаване на нещата.
— Единственото ни средство е спътниковото наблюдение — каза Никълс. — Лошото е обаче, че не разполагаме с шпионски спътници, които да следят и снимат тази част на света.
— Дейл е прав — съгласи се Шилър. — Най-южните морета не са начело в списъка за стратегическо наблюдение. Ако говорехме за северното полукълбо, ние там можем да съсредоточим цял куп подслушващи устройства и видеокамери и така да ги настроим и фокусираме, че да чуем разговорите на борда на кораба и да прочетем вестник на палубата.
— С какво разполагаме? — попита президентът.
— Ландсат — отговори Броган. — Това са няколко метеорологични спътника на Министерството на отбраната, както и Сийсат, използван от НЮМА за движението на ледовете и морските течения. Но най-големият ни шанс е Каспър СР-90.
— Имаме ли разузнавателен самолет СР-90 в Латинска Америка?
— Най-близкото място, което имаме, е една свръхсекретна самолетна писта в Тексас.
— За колко време той ще отиде долу и ще се върне?
— Каспър е способен да достигне пет, или малко под пет хиляди километра в час. Човек може да отиде до брега на Антарктика, да направи серия от снимки и да върне филма за пет часа.
Отчаян, президентът бавно поклати глава:
— Ще ми каже ли някой защо нас, правителството на Съединените щати, винаги ни хващат по бели гащи? Кълна се в бога, че никой не може да се оплеска така както ние. Изграждаме най-съвършените системи за наблюдение, които светът някога е виждал, но когато ни потрябват, изведнъж се оказва, че те са струпани в неподходящо време на неподходящо място.
Никой не продума, никой не помръдна. Хората около президента избягваха очите му, като гледаха неловко в масата, документите, стената и всичко друго, но не и в лицето му. Накрая Никълс проговори с тих, уверен глас:
— Ще намерим кораба, господин президент. Ако някой може да ги извади живи оттам, то това са Специалните сили.
— Да — тихо и провлечено каза президентът. — Те са преминали специална подготовка и са готови за такава мисия. Единственият въпрос, който се върти в главата ми, е дали екипажът и пасажерите ще бъдат там, за да бъдат спасени. Или Специалните сили ще намерят един безмълвен кораб, пълен с трупове?
46
Полковник Мортън Холис не преливаше от щастие, когато му се наложи да напусне по средата партито по случай рождения ден на жена му. Погледът на разбиране в очите й му причини остра болка. Скъпо щеше да му излезе всичко това, знаеше той. Огърлицата от червен корал щеше да бъде допълнена с петдневната екскурзия до Бахамските острови, за която тя винаги му натякваше.
Той седеше на едно бюро в специално оборудвано за офис отделение вътре в транспортния самолет С-140, който летеше над Венецуела в посока юг. Той изпускаше гъсти кълбета дим от една голяма хаванска пура, която бе купил от магазина в базата, след като ембаргото върху вноса от Куба бе вече вдигнато.
Холис разучаваше последните метеорологични прогнози за антарктическия полуостров и се взираше в снимките, показващи назъбената крайбрежна ивица, покрита с лед. След като излетяха, той на няколко пъти прехвърли през ума си трудностите, които можеха да ги очакват. Въпреки кратката си история, новосформираните Сили за специални операции бяха вече постигнали значителни успехи, но все още не бяха се сблъсквали с такава широкомащабна спасителна операция като отвличането на „Лейди Фламбъро“.