Нелюбимо дете на Пентагона, Силите за специални операции бяха поставени под единно командване чак през есента на 1989. По това време армейските въздушни части Делта, чиито бойци бяха набрани от елитните части на рейнджърите, на зелените барети и на една секретна авиационна част, известна като Ударна сила 160, се обединиха с първокласния шести отряд на специалните сили за действие по море, суша и вода (известни повече като „Тюлените“) и Ескадрилата за специални операции на военновъздушните сили.
Обединените сили преодоляха всички вътрешни съперничества и препятствия и станаха отделна команда, наброяваща дванадесет хиляди души, чиято главна квартира бе в една строго секретна база в югоизточна Вирджиния. Елитните бойци бяха подложени на усилени тренировки за водене на партизанска война, скокове с парашут, оцеляване в пустинни условия и водолазна техника, като специално внимание бе отделено на щурмуването на здания, кораби и самолети при спасителни операции.
Холис бе нисък — той едва успя да влезе в нормативите за ръст на Специалните сили — и бе почти толкова широк в раменете, колкото и висок. Четиридесетгодишен, но невероятно жилав, той бе успешно издържал една симулирана партизанска война в блатата на Флорида, продължила три седмици и веднага след това бе спуснат обратно с парашут за друго тренировъчно упражнение. Ниско подстриганата му коса бе изтъняла и започнала рано да посивява. Очите му бяха синьо-зелени, като бялото им бе леко пожълтяло от твърде дългото стоене на слънце без съответните предпазни очила.
Проницателен мъж, с взор неизменно отправен към следващото препятствие и винаги с готов план за действие, той разчиташе в много малка степен на шанса. Той изпусна едно кълбенце дим от пурата си с известно чувство на гордост. Дори и да беше избрал медалистите от армейските олимпиади, отрядът, който той сега предвождаше, щеше далеч да ги превъзхожда. Той разполагаше с елитната част на елитните подразделения, специализирани в потушаването на ограничени конфликти. Причината, поради която осемдесетте човека от неговия отряд, които наричаха себе си демони преследвачи, бяха избрани за спасителните операции на „Лейди Фламбъро“, бе, че в действителност те бяха участвали в зимни тренировъчни упражнения за атакуване на „терористи“, отвлекли кораб и взели екипажа му за заложници до крайбрежието на Норвегия. Четиридесет от тях бяха „стрелци“, докато другата половина действаха като тилово осигуряване и спомагателен стрелкови отряд.
Вторият по старшинство след него, майор Джон Дилинджър, почука на вратата и промуши главата си:
— Зает ли си, Морт? — попита той с характерен тексаски носов говор.
Холис махна небрежно с ръка.
— Моят офис е и твой офис — увери шеговито той Дилинджър. — Вмъквай се и сядай върху новата ми кожена кушетка, последна френска мода.
Дилинджър, слаб, жилав мъж с изпито лице, но твърд като наковалня, се загледа колебливо в платнения стол, закрепен с болтове към пода и седна. Жертва на постоянни шеги и закачки относно името си, с което бе обременен — еднакво с това на прочутия разбойник, обирал банки, той владееше до съвършенство изкуството на тактическото планиране и проникването в почти непроницаеми отбрани.
— Разполагаш базите? — попита той Холис.
— Преглеждам метеорологичните прогнози, условията на терена и ледовете.
— Виждаш ли раздвижване в кристалното си кълбо?
— Твърде е рано — повдигна вежди Холис. — Какви планове се заформят в перверзното ти съзнание?
— Мога да ти изрецитирам и да ти начертая схемите на шест различни начина, по които можем да се качим тайно на борда. Вече се запознах с конструкцията и разположението на палубите на „Лейди Фламбъро“, но докато не науча дали ще атакуваме с парашути, с водолазни апарати или пеша от твърд или покрит с лед бряг, аз мога да начертая само един общ план.
Холис кимна сериозно.
— На този кораб има над сто невинни хора. Двама президенти и генералния секретар на Обединените нации. Бог да ни е на помощ, ако някой от тях попадне под нашия огън.
— Не можем да отидем там с халосни патрони — каза язвително Дилинджър.
— Не, но не можем също да скочим от шумни хеликоптери и да открием масов огън. Трябва да се промъкнем вътре, преди похитителите да разберат, че сме там. Пълната изненада е от критично значение.