— Дори и в китайските ресторанти говорят на по-добър испански — промърмори Дилинджър.
— Моля, качете се на борда. След като стигнете до главната палуба, качете се по стълбата вдясно и елате горе на мостика.
— Gracias.
Двамата командири на елитния боен отряд на Америка послушно тръгнаха по наклоненото мостче и се качиха по стълбата, както бяха упътени. Голямо любопитство гризеше Холис отвътре. Един час преди да стигнат в Пунта Аренас, той бе получил спешно кодирано съобщение от генерал Додж, който му заповядваше тайно да посрещне „Саундър“, когато последният акостира в пристанището. Без обяснения, без допълнителни инструкции. Единственото, което той бе научил от един набързо направен инструктаж във Вирджиния, бе, че изследователският кораб и екипажът му са тези, които бяха открили измамата, извършена с мексиканския товарен кораб и „Лейди Фламбъро“. Нищо друго. Той силно се интересуваше да научи защо „Саундър“ се бе появил внезапно в Пунта Аренас, почти в едно и също време с неговия отряд от ССО.
Холис не обичаше да бъде държан в неведение и затова бе в извънредно сприхаво настроение.
Мъжът, който ги приветства, все още стоеше на крилото на мостика. Холис се взря в чифт зелени очи с опалов отблясък, които имаха хипнотизиращо въздействие. Те принадлежаха на един строен, широкоплещест мъж, в чиято черна коса, която не бе скрита под шапка, блестяха малки снежинки скреж. Мъжът изгледа изпитателно двамата офицери в продължение на пет секунди, време достатъчно, за да ги проучи. След това бавно извади дясната си ръка от джоба на якето си и я подаде.
— Полковник Холис, майор Дилинджър, казвам се Дърк Пит.
— Изглежда, че ни познавате по-добре, отколкото ние вас, мистър Пит.
— Положение, което ще бъде бързо поправено — каза бодро Пит. — Моля, последвайте ме в капитанската каюта. Кафето е сложено и ще можем да поговорим насаме на топло местенце.
Те с благодарност прекрачиха вътре, оставяйки студа зад себе си и последваха Пит до долната палуба, където се намираше каютата на Стюарт. След като влязоха вътре, Пит представи Гън, Джордино и капитан Стюарт. Офицерите от ССО се ръкуваха с всички и с благодарност приеха кафето.
— Седнете, моля — каза Стюарт, като предложи столове.
Дилинджър потъна в един стол, но Холис поклати глава.
— Благодаря, предпочитам да стоя прав. — Той хвърли един въпросителен поглед към четиримата мъже от НЮМА. — Ако мога да говоря открито, бихте ли ми казали какво, по дяволите, става тук?
— Очевидно то засяга „Лейди Фламбъро“ — каза Пит.
— Какво има да се обсъжда? Терористите са го унищожили.
— Той все още си плава спокойно — увери го Пит.
— Не съм получавал подобна информация — каза Холис. — Последната спътникова снимка не показа и следа от него.
— Може да ми вярвате.
— Дайте ми доказателствата си.
— Не сте от тези, които си губят времето в празни приказки, нали?
— Момчетата и аз сме прелетели цялото това разстояние дотук, за да спасяваме хора — каза грубо Холис. — Но никой с нищо не ми е показал досега, че все още има шанс хората на този кораб да бъдат спасени. Дори и моите шефове не разполагат с такива данни.
— Вие трябва да разберете, полковник — каза Пит с глас, който режеше въздуха като удар с камшик, — че този път ние нямаме насреща си някои от вашите терористи, които знаят само да натискат спусъка. Водачът им е изключително изобретателен. Досега той успя да надхитри най-големите умове в областта на разузнаването, като и в този момент не спира да го прави.
— Все пак някой успя да разкрие измамата — каза Холис, подхвърляйки един двусмислен комплимент.
— Имахме късмет. Ако „Саундър“ не изследваше тази част на морето, той можеше да открие „Генерал Браво“ чак след месец. А сега ние сме намалили преднината на похитителите на един-два дни.
Песимизмът на Холис започна да се стопява. Този човек не отстъпваше нито на педя. Той се запита дали спасителната операция, в края на краищата, няма да се състои.
— Къде е корабът? — рязко попита той.
— Не знаем — отвърна Гън.
— Поне някакво приблизително местонахождение?
— Най-доброто, което можем да ви предложим, е едно интелигентно предположение — каза Джордино.
— Базирано на какво?
Гън погледна очаквателно към Пит, който се усмихна и пое щафетата отново.