Дървените плоскости, които създаваха илюзията за товарни контейнери, бяха на половин ръка разстояние от прозореца и вървяха по цялото протежение на надстройката на мидела.
Сенаторът предпазливо провря глава през отвора, като внимаваше да не си разреже ушите върху острите като бръснач ръбове. Той се озърна на двете страни, но видя само тесния процеп между мнимите контейнери и стоманената страна на кораба. Той се взря нагоре в тънкия сноп светлина, идваща от небето, но тя бе мъждива, сякаш погълната от мъгла. Под себе си очакваше да види тънка ивица от плискаща се вода, но вместо това пред очите му се изпречи един огромен покров от пластмаса, който бе прикрепен със скоби към ватерлинията на кораба. Той го зяпна в почуда, като нямаше и най-малката представа за неговото предназначение.
Сенаторът придоби увереност. Щом не можеше да види похитителите, които охраняваха палубите, значи и те не можеха да сторят същото. Той се върна в спалнята и затършува из куфара си.
— Какво ти трябва? — попита Хала.
Той вдигна нагоре едно джобно армейско ножче.
— Винаги нося едно от тях в бръснарските си принадлежности — ухили се той. — Тирбушонът е много удобен при импровизирани партита.
Сенаторът Пит не бързаше и си сгря добре ръцете, преди да се върне обратно на работа. Той хвана червената дръжка, промуши ръка през отвора в стъклото и започна да дълбае, като използваше малкото острие като свредло, а след това голямото острие, за да одялка страните и да увеличи обиколката.
Работата вървеше мъчително бавно. Той не смееше да покаже острието на повече от един милиметър навън от външната повърхност на дървената плоскост. Глождеше го страхът, че някой по-внимателен пазач може да се надвеси над борда и да види отблясъка от движещото се метално острие. Той дълбаеше много внимателно, като сваляше изцяло поредния слой, преди да започне следващия.
Ръката му стана напълно безчувствена, но той не я сгря. Юмрукът му бе замръзнал и вкочанил около дървената дръжка. Той чувстваше малкото ножче като продължение на ръката си.
Накрая сенаторът изстърга достатъчно дървени стърготини, за да се получи отвор за наблюдение, през който можеше да се види голяма част от морето. Той провря главата си през стъклото и притисна буза към студената повърхност на дървената плоча.
Нещо му препречваше погледа. Той промуши пръст в отверстието и усети, че докосва пластмасовото фолио. Той бе объркан донемайкъде, като разбра, че то покриваше празните контейнери, както също и долната част на корпуса.
Той изруга под носа си. Не е трябвало толкова да се страхува да не пробие изведнъж дървото. Във всеки случай никой нямаше да забележи острието на ножа му под пластмасовото покривало. Той отхвърли всякаква предпазливост и бързо проряза един отвор в непрозрачния материал. След това отново погледна.
Не видя открито море, нито пред погледа му се изправи някакъв бряг.
Това, което видя, бе една висока скала от лед, която се простираше отвъд ограничения му периметър на наблюдение. Проблясващата стена бе толкова близко, че той можеше да я докосне с разпънат чадър.
Както гледаше, той чу един приглушен басов шум. Той напомни на сенатора на тътен при леко земетресение.
Той се дръпна рязко назад, като мисълта за това, което бе открил, го накара да се залюлее.
Хала видя как той изтръпна.
— Какво има? — попита тревожно тя. — Какво видя?
Той се обърна и я погледна безизразно, след което с голямо усилие на волята си отрони няколко думи.
— Закотвили са ни до огромен ледник — каза той накрая. — Ледената стена може да се откъсне всеки момент и да смачка кораба като кибритена кутийка.
50
Разузнавателният самолет с триъгълни крила се носеше със скорост три хиляди и двеста километра в час през разредената атмосфера на двадесет хиляди метра над антарктическия полуостров. Той бе проектиран да лети на двойно по-голяма височина с двойно по-висока скорост, но пилотът го държеше на четиридесет процента мощност, за да пести гориво и да даде възможност на камерите да направят по-контрастни снимки на земята при по-ниската скорост.
За разлика от предшественика си — „Черната птица“ СР-71, чиито крила и корпус от естествен титан бяха с тъмен виолетово-син цвят — технологията „стелт“ на по-модерния СР-90 създаде едно леко пластмасово покритие с невероятна здравина, което бе със сиво-бял цвят. Получил прозвището „Каспър“ като на призрака от анимационните филмчета, той трудно можеше да бъде открит както с очи, така и с радар.