— Теория без нито едно слабо място — съгласи се Холис.
— И така, докато ние стоим тук, главатарят на похитителите си играе на руска рулетка с ледника — каза Гън с нисък глас. — Той и неговата банда терористи може вече да са напуснали кораба и да са избягали с лодка или хеликоптер, като са оставили екипажа и пътниците затворени долу, безпомощни.
— Може и да сме изпуснали вече кораба — размишляваше мрачно Дилинджър.
Холис бе на друго мнение. Той надраска едно число на къс хартия и го подаде на Стюарт.
— Капитане, обадете се, моля, на моя офицер за свръзка на тази честота. Кажете му, че майорът и аз се връщаме на летището и той трябва да събере хората за спешен инструктаж.
— Ние бихме искали да дойдем с вас — каза Пит с тиха решителност.
Холис поклати глава.
— Няма начин. Вие сте цивилни. Не сте били обучавани за извършване на десант. Молбата ви е неуместна.
— На кораба е моят баща.
— Съжалявам — каза той, но в тона му нямаше съжаление. — Отдайте го на лошия си късмет.
Пит погледна Холис и очите му станаха студени.
— Едно обаждане до Вашингтон и бих могъл да опропастя цялата ви служебна кариера.
Устните на Холис се стегнаха.
— Изглежда, обичате да пускате заплахи, мистър Пит? — Той пристъпи крачка напред. — Това тук не е за всяка уста лъжица. В следващите дванадесет часа доста трупове ще хвърчат по палубите на кораба. Ако моите момчета и аз си свършим работата, както са ни учили, то и хиляда обаждания до Белия дом и Конгреса не биха дали никакъв резултат. — Той пристъпи още една крачка към Пит. — Знам много повече мръсни трикове, отколкото вие можете да научите през целия си живот. Бих могъл да ви разкъсам на парченца с голи ръце.
Никой в стаята не видя движението, нито успя да види откъде дойде то. В един миг Пит стоеше небрежно с ръце, отпуснати край тялото, а в следващия той вече притискаше дулото на един автоматичен колт, калибър четиридесет и пет, в слабините на Холис.
Дилинджър приклекна, сякаш се готвеше да скочи. Така и остана. Джордино скочи отзад и приклещи ръцете на майора до тялото му в една мечешка прегръдка, която го стисна като в железен капан.
— Няма да ви отегчавам с нашите автобиографии — каза спокойно Пит. — Повярвайте ми, Руди, Ал и аз имаме достатъчно опит да се справим сами при една престрелка. Обещавам, че няма да се месим. Предполагам, че ще поведете вашите Сили за специални операции срещу „Лейди Фламбъро“ в комбинирана атака по въздух и вода. Ние няма да ви пречим и ще тръгнем по сушата.
Холис не бе ни най-малко изплашен, но бе стъписан. Той не можеше да си представи как Пит бе успял да извади едрокалибрен пистолет с такава светкавична скорост.
— Не вярвам и за миг, че ще ме убиете — изръмжа Холис към Пит.
— Не, но мога да ви гарантирам, че сексуалният ви живот няма да бъде много продуктивен.
— Кои сте вие бе, хора? Да не сте от Компанията?
— ЦРУ? — каза Джордино. — Не, не ни одобриха. Затова постъпихме в НЮМА.
Холис поклати глава.
— Нищичко не разбирам от това.
— Не е и нужно — каза Пит. — Споразумяхме ли се?
Холис помисли за половин секунда. След това се наведе напред, докато носът му не се доближи само на няколко сантиметра от този на Пит и заговори, както инструктор по строева подготовка би командвал един току-що влязъл в казармата новобранец.
— Ще се погрижа един Оспри да пренесе по въздуха смахнатата ви компания и я стовари на някое място на десет километри от кораба. Не по-близо, тъй като ще загубим елемента на изненада. Оттам, ако щете, тръгвайте и на автостоп, дявол да го вземе. Ако имам късмет, вие няма да пристигнете преди всичко да е свършило.
— Дадено — съгласи се Пит.
Холис се дръпна малко назад. Той погледна Джордино и рече троснато:
— Ще бъда благодарен, ако освободите моя заместник.
След това отново се обърна към Пит.
— Тръгваме сега. Всъщност ако не дойдете с майор Дилинджър и мен, вие никъде няма да отидете, тъй като пет минути след като се кача на борда на командирския си самолет, цялата ни ударна група ще бъде вече във въздуха.
Пит махна автоматичния си пистолет от слабините на Холис.
— Ще ви следваме по петите.
— Аз ще се лепна за майора — каза Джордино, като го потупа приятелски по гърба. — Великите умове вървят по едни и същи пътища.