Мачадо направи презрителен жест към палубата.
— Писна ми да чакам тук като бременна патица. Дай да застреляме всички и да се махнем веднъж завинаги от тази адска пустош.
Амар погледна своя колега в бранша на професионалните убийци. Мачадо бе немарлив и отпуснат. Косата му бе мазна, а под ноктите на пръстите му се бе загнездила мръсотия. Един полъх от две крачки бе достатъчен, за да се разбере, че той рядко се къпе. Амар уважаваше Мачадо като опасен противник, но останалото бе само отвращение.
Мачадо се претърколи по кушетката и се изправи на крака, после закрачи нервно из каютата и се тръшна на един стол.
— Трябваше да получим инструкции преди двадесет и четири часа — каза той. — Топилцин не е от тези, които се колебаят.
— Нито Ахмад Язид — каза Амар, като държеше погледа си фокусиран в Корана. — Той и Аллах ще се погрижат.
— Ще се погрижат за какво? За хеликоптери, кораб, подводница, преди да бъдем открити? Ти знаеш отговора, мой египетски приятелю, но седиш и се правиш на сфинкс.
Амар обърна една страница, без да вдига поглед.
— Утре по това време ти и твоите хора ще бъдете на сигурно място в Мексико.
— Каква гаранция можеш да ми дадеш, че няма да бъдем всички пожертвани в името на нашата кауза?
— Язид и Топилцин не могат да поемат риска ние да бъдем пленени от международни командоски отряди — каза отегчено Амар, — поради опасността, че можем да проговорим, ако бъдем подложени на мъчения. Техните процъфтяващи империи ще се сгромолясат за миг, ако някой от нас разкрие, че и те са замесени. Повярвай ми, има направени приготовления за нашето бягство. Трябва да бъдеш търпелив.
— Какви приготовления?
— Ще научиш тази част от плана, веднага щом получим инструкции относно съдбата на нашите заложници.
Дълбоко прикритата измама започваше да прозира по краищата си. Мачадо можеше да се досети във всеки един момент. Дотогава, докато един от хората на Амар работеше със системата за свръзки на кораба, никакви сигнали нямаше да бъдат приети, тъй като радиото бе настроено на погрешна честота. Язид, а вероятно и Топилцин, мислеше си Амар, трябва доста да са се изпотили в този момент, ако мислеха, че той е изоставил първоначалния план и е избил всички на борда, вместо да ги държи живи за пропагандни цели.
— Защо да не действаме сами? Ще ги затворим всички долу, ще потопим кораба и ще приключим с цялата работа? — Гласът на Мачадо стана хрипкав от гняв.
— Няма да бъде много умно да избием целия британски екипаж, американския сенатор и останалите хора, които не са мексиканци или египтяни. Ти, капитане, може би изпитваш удоволствие от възбудата и интригата да бъдеш търсен под дърво и камък от международните сили за сигурност, но що се отнася до мен, аз бих предпочел да изживея живота си в спокойствие и удобство.
— Глупаво е да оставяме свидетели.
Тоя глупак не знаеше колко бе прав, помисли си Амар. Той въздъхна и сложи настрани Корана.
— Твоята единствена грижа е президента Де Лоренцо. Моята е президента Хасан и Хала Камил. Общото между нас свършва дотук.
Мачадо се изправи, прекоси каютата и рязко отвори вратата.
— Добре ще е да чуем нещо в най-скоро време, мътните го взели — промърмори с неприятен глас той. — Не мога повече да задържам хората си. Тяхната решимост да ми поверят командването на мисията расте с всеки изминал час.
Амар се усмихна с разбиране.
— По пладне… ако не получим дотогава съобщение от нашите предводители, ще предам командването в твои ръце.
За миг очите на Мачадо се разшириха от подозрение.
— Ще се съгласиш да отстъпиш и да ми повериш командването?
— Защо не? Аз постигнах своята цел. Мисията ми е приключила, с изключение на това, че в мое разпореждане остават президентът Хасан и мис Камил. С удоволствие ще предам последните главоболия на теб.
Мачадо внезапно се ухили, както би се ухилил самият дявол.
— Ще се погрижа да спазиш обещанието си, египтянино. После може би ще видя лицето зад маската.
След това той излезе навън.
Езичето на вратата едва бе щракнало след излизането на Мачадо, когато Амар извади миниатюрното радио изпод палтото си и натисна бутона за предаване.
— Ибн?
— Да, Сюлейман Азис?
— Къде се намираш?
— На кърмата.
— Колко са на брега?
— До пристана на старата мина досега са закарани шестима. На борда остават петнадесет, включително и теб. Нещата вървят бавно. Разполагаме само с една триместна лодка. Голямата осемместна надуваема лодка е така нарязана с нож, че е невъзможно да се използва.