Пит хвана пазача, докато последният още се свличаше и го подпря до гредата, сякаш бе задрямал. След това се наведе под предната част на корпуса на хеликоптера и се приближи до двамата механици, които работеха по двигателя. Когато стигна до площадката, той сграбчи стъпенките на стълбата и я повдигна силно нагоре и назад.
Механиците полетяха във въздуха, като бяха толкова уплашени, че дори не извикаха. Единствената им реакция бе да размахат ръце в напразно усилие да се хванат за нещо във въздуха, преди да се сгромолясат върху твърдия дървен под. Единият си удари главата и моментално загуби съзнание. Другият падна възнак, като дясната му ръка изпращя и се счупи. От устата му излезе болезнен стон, но бе веднага сподавен от внезапния удар на приклада на томпсъна в неговото слепоочие.
— Добра работа — каза Финдли, нарушавайки мълчанието.
— Всеки ход като по учебник — промърмори с гордост Пит.
— Мисля, че това са всички.
— Не съвсем. Ал е хванал още четирима зад хеликоптера.
Финдли предпазливо мина под хеликоптера и за свое голямо учудване видя Джордино, разположил се удобно на един стол, да гледа свирепо четирима намръщени пленници, наврени до уши в спалните си чували.
— Винаги си харесвал добре направените пакети — каза Пит.
Очите на Джордино не се отделяха и за миг от пленниците.
— А вие, както винаги, се чувахте отдалече. Какъв беше целият този шум?
— Механиците паднаха лошо от ремонтната площадка.
— Колко вкарахме в чувала?
— Всичко на всичко седем.
— Четирима трябва да са част от екипажа на хеликоптера.
— Резервен пилот и втори пилот плюс двама механици. Тези хора не са искали да поемат никакви рискове.
Финдли направи жест към един от механиците.
— Единият идва на себе си.
Пит провеси томпсъна си през рамо.
— Мисля, че няма да е зле, ако те останат тук за известно време. На теб се пада тази чест, Клейтън. Завържи ги и им запуши устата. В хеликоптера не може да няма някой и друг ремък. Ал, не откъсвай очите си от тях. Руди и аз смятаме да поразгледаме малко навън.
— Ще осигурим тяхната пълна неподвижност — каза Джордино, като говореше като някой бюрократ.
— Надявам се. Ако не го сториш, те ще те убият.
Пит направи знак на Гън и двамата свалиха горното облекло на двама от техните пленници. Пит взе скиорската маска и съблече черния пуловер от изпадналия в несвяст часови. Той сбърчи нос от миризмата на непрания пуловер и го навлече през главата си.
След това те излязоха през вратата, като не се стараеха да изглеждат незабележими. Крачеха бодро и уверено по средата на пътя, който вървеше между двете постройки. Когато наближиха столовата, те се шмугнаха в сянката и след като се надигнаха предпазливо над перваза на един прозорец, надзърнаха вътре през една цепнатина между завесите.
— Трябва да има една дузина от тях вътре — каза шепнешком Гън, — и всичките въоръжени до зъби. Изглежда, че се готвят да опразнят помещенията.
— Дявол да го вземе тоя Холис — тихо изсумтя Пит. — Да беше ни дал по някакъв начин да се свържем с него.
— Сега е твърде късно.
— Късно?
— Часът е пет и дванадесет — отвърна Гън. — Ако атаката бе започнала по план, поддържащите и медицинските звена на Холис щяха вече да летят над нас към кораба.
Гън беше прав. Не се чуваше и звук от хеликоптерите на Силите за специални операции.
— Давай да намерим влака за рудата — нареди Пит. — Ще направим голям удар, ако го извадим от строя и прекъснем всички транспортни връзки между мината и кораба.
Гън кимна и те тръгнаха безшумно покрай стената на столовата, като се навеждаха под прозорците и спираха на ъглите, за да огледат внимателно близката местност. После преминаха през едно открито пространство, за да стигнат накрая до железопътния коловоз, след което стъпиха между релсите и започнаха да бягат по траверсите.
Ледени тръпки започнаха да лазят по гърба на Пит, докато следваше Гън. Той стисна здраво в юмруците си приклада и цевта на томпсъна с растящо чувство на отчаяние. Дъждът и вятърът бяха спрели и звездите бързо избледняваха на източния небосклон.