— Хайде да устроим на машиниста и огняря едно топло изпращане — кисело промърмори Пит. — Така ще можем да изразим най-добре приятелските си чувства.
Гън изгледа недоумяващо Пит и поклати озадачено глава, след което се наведе и затича към края на влака. Те се разделиха и се доближиха от двете противоположни страни, като използваха за прикритие товарните вагони. Кабината бе ярко осветена от отворената горивна пещ и Пит вдигна нагоре дланта на ръката си, сигнализирайки на Гън да чака.
Арабинът, който изпълняваше ролята на машинист, въртеше разни клапани и наблюдаваше манометрите за налягането на парата. Другият ринеше въглища с лопата от тендера, пренасяше ги през площадката и ги хвърляше в пещта. Той изсипа солидно количество черни буци в буйно горящата пещ, спря за малко, за да избърше потта от челото си, след което удари с лопатата си вратичката на пещта, за да я затвори. В кабината се възцари полумрак.
Пит посочи към Гън и след това към машиниста. Гън махна с ръка в знак, че е разбрал, сграбчи железните ръкохватки и бързо се покачи по стълбата в кабината.
Пръв вътре се озова Пит. Той се доближи хладнокръвно до огняря и каза любезно:
— Приятен ден.
Преди обърканият и изумен огняр да може да отговори, Пит бързо изтръгна лопатата от ръцете на арабина и го тресна с нея по главата.
Машинистът тъкмо бе започнал да се обръща, когато Гън го халоса по челюстта с тежкия заглушител, поставен върху късата цев на „Хеклер и Кох“. Арабинът се свлече на пода като чувал с картофи.
Докато Гън вардеше срещу неканени посетители, Пит подпря двамата похитители така, че те се провесиха наполовина навън през страничните прозорчета на кабината. След това започна замислено да разучава сложната плетеница от тръби, лостове и клапани.
— Никога не ще успееш — каза Гън, като клатеше глава.
— Знам как да паля и управлявам един Стенли Стиймър — каза възмутено Пит.
— Един какво?
— Стар модел автомобил — отвърна Пит. — Дръпни и отвори вратичката на пещта. Трябва ми малко светлина, за да разгледам манометрите.
Гън изпълни молбата му и протегна ръцете си, за да ги стопли на пламъците, които изскачаха от отвора.
— Гледай да свършиш колкото се може по-бързо — каза нетърпеливо той. — Тук сме осветени като някой хор от Лас Вегас.
Пит дръпна надолу един дълъг лост и малката машина се плъзна на сантиметър напред.
— Окей, това е спирачката. Мисля, че разбрах предназначението на ръчките. Сега, когато минем край мелницата за руда, скачаш и се вмъкваш вътре.
— Ами влака?
— Експресът Кенънбол — отвърна широко ухилен Пит — не спира никъде.
Пит освободи храповия механизъм на лоста за преден и заден ход и го бутна напред. След това той стисна храповия механизъм на лоста за дроселиране на парата и го освободи. Локомотивът бавно запълзя напред, следван от дрънчащите и блъскащи се един в друг вагони за руда, закачени за него. Той премести дроселния лост в крайно положение. Задвижващите колела превъртяха няколко пъти на място, преди да захапят здраво ръждивите релси. Влакът се наклони напред и тръгна.
Малката машина набра скорост и задъханото й пуфтене зачести. Влакът затрака пред фасадата на трапезарията.
Вратата се отвори и един от похитителите се показа навън и вдигна ръка, сякаш се канеше да махне и мигновено я свали, когато видя двете тела да висят от страничните прозорчета на кабината. Той веднага изчезна обратно в сградата, сякаш бе дръпнат назад от огромен ластик, като изкряска необуздано някакво предупреждение.
Пит и Гън изстреляха в залп няколко автоматични откоса по прозорците и вратата на зданието. След миг локомотивът го беше вече подминал и се беше насочил към мелницата за руда. Пит хвърли един поглед към земята и прецени, че скоростта е някъде между петнадесет и двадесет километра.
Той дръпна лоста за свирката, който се намираше над главата му, и го върза с един шнур, изваден от вътрешността на скиорското му яке. Силната струя пара в месинговата свирка разцепи въздуха като бръснач.
— Бъди готов да скачаш — извика той на Гън, като се мъчеше да надвие оглушителния писък.
Гън не отговори. Той се загледа в грубия чакъл, който проблясваше отстрани и създаваше усещането, че се движи с реактивна скорост на хиляда метра под тях.
— Сега! — извика Пит.