— Лисица? — каза Пит. — Вие се ласкаете. Не искахте ли да кажете червей?
Амар погледна към Пит през присвитите си очи.
— Лично аз ще ви убия, Пит, и ще изпитам огромно удоволствие да видя тялото ви надупчено като решето. Какво ще кажете за това?
В очите на Пит нямаше ярост, нито омраза бе изписана на лицето му. Той се взря в лицето на Амар с нещо като безкрайно отвращение, както би направил някой, който е разменил поглед с кобра зад стъклото на някой развъдник за змии.
— Предайте моите поздрави на Бродуей — каза той, като обърна гръб на Амар и тръгна бавно към вратата на мелницата за руда.
Вбесен, Амар запокити знамето за примирие на земята и закрачи бързо в обратната посока. Както вървеше, той извади един 9-милиметров „Рюгер“ — американски полуавтоматичен пистолет — от вътрешния джоб на куртката си.
Внезапно той се завъртя, свали с едно движение маската си и зае класическата приклекнала стойка, като бе сграбчил рюгера в двете си ръце. В момента, в който мерникът попадна точно в средата на гърба на Пит, Амар дръпна шест пъти спусъка в светкавична последователност.
Той видя как куршумите разкъсаха в средата скиорското яке на Пит и образуваха група от неравни, назъбени дупки и забеляза как силата на съсредоточения удар накара ненавистния му враг да залитне напред към стената на мелницата.
Амар чакаше Пит да падне. Противникът му, знаеше той с абсолютна сигурност, бе мъртъв още преди да се строполи на земята.
60
Постепенно Амар осъзна, че в поведението на Пит има нещо, което не бе както трябва.
Пит не падна мъртъв. Вместо това, той се обърна и Амар видя усмивката на самия дявол.
Изумен, Амар разбра, че е бил надхитрен. Той осъзна сега, че Пит бе очаквал подло нападение отзад и бе защитил гърба си с бронирана жилетка под широкото скиорско яке.
Вцепенен от ужас той видя, че ръката с ръкавицата, която висеше от ръкава, бе изкуствена. Магически номер. Истинската ръка се появи, хванала един голям автоматичен колт, калибър 45, чието дуло се подаде през отвора, оставен от незакопчания догоре цип на скиорското яке.
Амар вдигна отново рюгера, но Пит стреля пръв.
Първият изстрел на Пит засегна Амар в дясното рамо и го завъртя настрани. Вторият разби брадичката му и долната челюст. Когато той вдигна ръка към лицето си, третият пръсна едната му китка. Четвъртият куршум мина през лицето му като влезе от едната страна и излезе през другата.
Амар се стовари върху чакъла и се претърколи по гръб, без да съзнава или да обръща внимание на пушечната стрелба, която изригна над него, без да знае, че Пит бе скочил невредим през вратата на мелницата, преди хората на Амар да открият огън със закъснение.
Единственото, което той смътно усещаше, бе, че Ибн го влачеше към едно безопасно място зад някакъв стоманен резервоар за вода и че един кратък залп от вътрешността на мелницата надупчи земята около тях. Пръстите му бавно заопипваха ръката на Ибн, като се местеха нагоре, докато накрая не сграбчиха здравото и мускулесто рамо. След това той придърпа приятеля си надолу.
— Не мога да те видя — каза със стържещ глас той.
Ибн извади голяма хирургическа превръзка от един пакет на колана си и леко я положи върху разкъсаната плът, където преди се намираха очите на Амар.
— Аллах и аз ще се погрижим за теб — каза Ибн.
Амар се закашля и изплю кръвта, която се бе стекла вътре в гърлото му от изпотрошената долна челюст.
— Искам онзи Сатана, Пит, и заложниците да бъдат насечени на парчета.
— Атаката ни започна. Остава им да живеят само няколко секунди.
— Ако умра… убий Язид.
— Ти няма да умреш.
Амар изпадна във втори пристъп на кашлица и трябваше да мине известно време, преди да може отново да говори.
— Няма значение… американците сега ще унищожат хеликоптера. Трябва да намериш друг начин, по който да избягаш от острова. Остави… остави ме. Това е последната ми молба към теб.
Без да продума, и без да се вслуша в молбата, Ибн вдигна Амар на ръце и започна да се отдалечава от полесражението.
Когато Ибн заговори, гласът му беше дрезгав, но тих.
— Бъди със силен дух, Сюлейман Азис — каза той. — Ще се върнем в Александрия заедно.
Пит едва успя да скочи през вратата, да съблече набързо двете бронирани жилетки изпод скиорското си яке, да постави обратно едната на гърдите си и да върне втората на Джордино, когато градушка от съсредоточен огън проби тънките дървени стени.