Стъпил върху две скали, центурионът размахваше меча си с мерени, прилични на стрелката на метроном движения. Четирима варвари се свлякоха в краката му. Той събори още един, като го удари с плоската страна на меча си и преряза гърлото на друг, който скочи към него отстрани. Обезумялата тълпа започна да оредява и голата орда се изтегли далеч от обсега на мечовете.
Север се възползва от тази кратка почивка, за да преброи убитите и ранени римляни. От неговите шестдесет войници дванадесет лежаха мъртви или умиращи. Други четиринадесет бяха по-леко или по-тежко ранени. Най-зле бяха пострадали робите. Повече от половината бяха убити или изчезнали.
Той тръгна към Венатор, който превързваше една дълбока рана върху ръката си с парче плат, откъснато от туниката му. Гръцкият мъдрец все още носеше скъпоценния за него списък под пояса си.
— Още ли си с нас, старче?
Венатор погледна към него. В очите му се четеше страх, примесен с решителност.
— Ти ще умреш преди мен, Север.
— Това заплаха ли е или пророчество?
— Има ли значение? Никой от нас няма да види отново Империята.
Север не отговори. Битката внезапно избухна с нова сила. Въздухът потъмня от стрелите и камъните на варварите, които се удряха в щитовете с глух звук. Той бързо се върна на мястото си пред силно намалялото каре.
Римляните се сражаваха ожесточено, но редиците им се топяха. Почти всички сирийски стрелци бяха убити. Карето се свиваше все повече, а унищожителната атака продължаваше с неотслабваща сила. Оцелелите, много от които ранени, бяха изтощени. Измъчваше ги жажда от непоносимата жега. Мечовете им започнаха да натежават и те ги прехвърляха от ръка в ръка.
Варварите също бяха изтощени. Въпреки огромните загуби, които понасяха, те упорито продължаваха да се сражават за всяка стъпка от полегатия склон, който се спускаше към реката. Около всеки убит легионер се търкаляха по половин дузина техни трупове. Телата на наемниците, от които стърчаха безброй стрели, приличаха на игленици.
Надзирателят гигант Масер беше ранен в коляното и бедрото. Той все още се държеше на крака, но не смогваше да следва напредващата формация. Постепенно изостана назад и скоро привлече група от двадесетина варвари, които бързо го наобиколиха. Той се обърна и като застана с лице към тях, размаха меча си като колелото на вятърна мелница. Трима от нападателите му паднаха съсечени на две, преди останалите да се отдръпнат, потресени от страховитата му мощ. Той изрева и с жест ги прикани да приближат и да се бият.
Варварите, които вече имаха горчив опит, не пожелаха да бъдат въвлечени в ръкопашен бой. Те отстъпиха назад и обсипаха Масер с порой от копия. След секунди само от пет рани по тялото му бликаше кръв. Той сграбчи дръжките на копията и изтръгна върховете им. Един от варварите притича към него и метна копието си, което улучи Масер във врата. Той бавно се свлече от загубата на кръв и падна в праха. Варварите се нахвърлиха върху него като глутница побеснели вълци и го доубиха с камъни.
Само една скала от пясъчник с широк стръмен склон делеше римляните от брега на реката. Внезапно небето зад нея се превърна от синьо в оранжево. След това нагоре започнаха да се издигат гъсти черни кълба дим, а вятърът довя миризма на горящо дърво.
Венатор бе обзет от ужас, който бързо отстъпи място на отчаяние.
— Корабите! — извика той. — Варварите нападат корабите!
Облените в кръв роби изпаднаха в паника и в самоубийствен порив се втурнаха към реката. Варварите се спуснаха откъм фланговете и ожесточено се нахвърлиха върху тях. Част от робите хвърлиха оръжието си на земята, за да покажат, че се предават и бяха убити. Останалите се опитаха да дадат отпор на преследвачите си под прикритието на горичка от млади дървета, но бяха избити до крак. Прахът на тази непозната земя се превърна в техен покров, а изсъхналите храсталаци в тяхна гробница.
Север и неколцината оцелели легионери с бой си проправиха път към върха на скалата и внезапно спряха, забравили за кървавата сеч, която бушуваше край тях. В безмълвна почуда, те стояха вперили погледи в ужасяващата картина, който се разкри пред очите им.
Флотилията, тяхната единствена надежда за спасение, гореше край брега на реката. Във въздуха се издигаха огнени стълбове и се превръщаха в огромно кълбо дим, което се къдреше и извиваше нагоре като змия. Огнената стихия поглъщаше огромните товарни кораби, които бяха реквизирали в Египет.