В края на двадесеткилометровото пътуване Ибн намали скоростта на волвото и спря пред една порта, която водеше към малка вила, разположена върху нисък хълм, с изглед към широка пясъчна плажна ивица.
Амар изключи компютъра и излезе от колата. Заобиколиха го четирима души от охраната, облечени в предназначени за носене в пустинята униформи с цвят на пясък, които майсторски претърсиха дрехите му. Като допълнителна предпазна мярка, те го отведоха да мине през рентгенографски детектор от типа, който се използваше по летищата.
После го поведоха към вилата по каменно стълбище, край което се намираха груби постройки, заети от малката армия елитни телохранители на Язид. Амар се подсмихна, когато подминаха богато украсения с орнаменти, оформен като арка главен вход, предназначен за почетни гости и влязоха през малка странична врата. Той пренебрегна това оскърбление, като знаеше, че по този дребнав начин Язид показва мястото на онези, които вършеха мръсната работа вместо него, но не бяха допускани до тесния кръг фанатично предани нему блюдолизци.
Въведоха го в гола и празна стая, в която имаше само дървено столче и голям персийски килим от Кашан, който беше окачен над една от стените. Вътре беше горещо и задушно. Нямаше прозорци и единственото осветление идваше от капандурата на тавана. Без да кажат дума, хората от охраната се оттеглиха и затвориха вратата.
Амар се прозя и небрежно вдигна ръката, на която се намираше часовникът му, като че ли проверяваше колко е часът. След това свали тъмните си очила и потри очи. Тези отработени движения му помогнаха да открие малкия обектив на телевизионна камера, скрит между шарките на окачения килим, без някой да разбере за откритието му.
Той се поти почти час преди килимът да бъде отметнат и Ахмад Язид наперено да влезе в стаята през малка сводеста врата.
Духовният водач на египетските мюсюлмани беше млад, не повече от тридесет и пет годишен. Той беше дребен и трябваше да поглежда нагоре, за да вижда очите на Амар. Лицето му нямаше острите черти, типични за повечето египтяни, брадичката и скулите му бяха по-омекотени и заоблени. На главата си носеше къс тюрбан от бял дантелен плат, а слабото му като дръжка на метла тяло беше облечено в кафтан от бяла коприна. Когато пристъпваше от сенчесто на светло място, очите му забележимо променяха цвета си от черен на тъмнокафяв.
В знак на почит, Амар сведе леко глава, без да гледа Язид в очите.
— А, приятелю мой — сърдечно каза той. — Радвам се, че се върна.
Амар погледна към него, усмихна се и се включи в играта.
— За мен е чест да бъда удостоен с присъствието ти, Ахмад Язид.
— Заповядай, седни — каза Язид. Това беше по-скоро заповед, отколкото покана.
Амар се подчини и седна на малкото дървено столче, така че Язид да може да го гледа отвисоко. Към това Язид прибави допълнително унижение. Като започна тирадата си без всякакви встъпителни думи, той обикаляше из стаята, принуждавайки Амар да се върти на столчето, за да го следва.
— Всяка седмица носи нова, огромна заплаха за разклатената власт на президента Хасан. Единственото, което го крепи, е верността на военните. Той все още може да разчита на подкрепата на триста и петдесет хилядната армия. Засега, министърът на отбраната Абу Хамид, се опитва да седи на два стола. Уверява ме, че мога да разчитам на подкрепата му за нашето движение за ислямска република, но само ако спечелим национален референдум, без да се стига до кръвопролитие.
— Това лошо ли е? — попита с наивен израз Амар.
Язид го изгледа студено.
— Този човек е един прозападно настроен шарлатан, твърде голям страхливец, който не желае да се откаже от помощите на американците. Всичко, което го интересува, са неговите скъпоценни реактивни самолети, тежковъоръжени хеликоптери и танкове. Той се бои, че Египет ще поеме по пътя на Иран. Идиотът настоява за законна смяна на правителствата, така че в Египет да продължат да се стичат заеми от световните банки и финансова помощ от Америка.
Той замълча, като гледаше Амар право в очите, сякаш предизвикваше най-добрия си наемен убиец да започне отново да му противоречи. Амар не каза нищо. Задухът в стаята започваше да му действа тягостно.
— Освен това Абу Хамид иска да обещая, че Хала Камил ще остане генерален секретар на Обединените нации — добави Язид.