— И все пак, ти ми нареди да я премахна — каза Амар. Любопитството му беше разпалено.
Язид кимна.
— Да, исках тази кучка да умре, защото използва поста си в ООН като трибуна, от която да се противопоставя на нашето движение и да настройва световното мнение срещу мен. Абу Хамид, обаче, щеше незабавно да оттегли подкрепата си, ако тя бъдеше безцеремонно убита — по тази причина разчитах на теб, Сюлейман, да я премахнеш така, че да изглежда като нещастен случай, който не буди никакво съмнение. За съжаление, ти се провали. Успя да убиеш всички, които се намираха на борда на самолета, освен Камил.
Последните думи се стовариха върху него като чук. Привидното спокойствие на Амар рухна. Той погледна към Язид съвсем объркан.
— Тя е жива?
От очите на Язид лъхаше студ.
— Новината е била съобщена във Вашингтон преди по-малко от час. Самолетът се е разбил в Гренландия. Всички пътници от ООН, с изключение на Камил и двама души от екипажа, са били намерени мъртви от погълната отрова.
— Отрова? — скептично промърмори Амар.
— Нашите платени източници в американските средства за масова информация потвърдиха съобщението. Какво си мислеше, Сюлейман? Ти ме уверяваше, че самолетът ще изчезне в морето.
— Казват ли как е успял да стигне до Гренландия?
— Някакъв стюард открил труповете на пилота и помощниците му. С помощта на един от представителите на Мексико, той поел управлението и успял да извърши принудително кацане на някакъв фиорд по крайбрежието. Камил би могла да умре от измръзване и да ти спести неприятностите, но наблизо се намирал кораб от американските военноморски сили. Той се отзовал почти незабавно и животът й бил спасен.
Амар беше смаян. Той не беше свикнал да се проваля. Не можеше да си представи как неговият прецизно замислен план не беше успял да постигне целта си. Затвори очи и си припомни как самолетът беше прелетял над върха на ледника. Почти веднага си даде сметка за всички непредвидими обстоятелства и фокусира вниманието си върху онази част от мозайката, която не пасваше.
Язид постоя мълчаливо няколко минути, а после наруши размисъла на Амар.
— Ти си даваш сметка, разбира се, че за цялата тази каша ще обвинят мен.
— Няма нито едно доказателство, което да ме свързва с катастрофата или с теб — твърдо заяви Амар.
— Може би, но да го наречем вина поради наличие на мотив. В западните средства за информация ще се появят догадки и слухове, които ще обвиняват мен. Би трябвало да наредя да те екзекутират.
Амар престана да разсъждава и с безразличие повдигна рамене.
— Това ще бъде непростима загуба. Аз все още съм най-добрият наемен убиец в Близкия Изток.
— И най-скъпо платеният.
— Нямам навик да вземам пари за недовършени поръчки.
— Не, надявам се — язвително отбеляза Язид. Той рязко се обърна и се запъти към окачения килим. Пресегна се, отметна го с лявата си ръка, спря и отново се обърна към Амар. — Трябва да подготвя ума си за молитва. Можеш да си вървиш, Сюлейман Азис Амар.
— А Хала Камил? Работата не е довършена.
— Ще възложа отстраняването й на Мухамад Исмаил.
— Исмаил — изсумтя Амар. — Та той е кретен.
— На него може да се разчита.
— За какво, да чисти отходната канализация?
Язид заплашително впери неумолим, студен поглед в Амар.
— Камил повече не те засяга. Остани тук, в Египет, близо до мен. Моите предани съветници и аз имаме друг план, който ще доведе до успеха на нашето дело. Ще имаш възможност да се спасиш от вечното проклятие на Аллах.
Амар се изправи преди Язид да успее да излезе през сводестата врата.
— Представителят на Мексико, който е помагал в управлението на самолета. Той също ли е бил отровен?
Язид се обърна и поклати глава.
— В съобщението се казва, че е загинал при катастрофата.
След това излезе и килимът се спусна на мястото си.
Амар отново седна на столчето. Постепенно истината започна да проблясва изпод булото на загадката. Би трябвало да е вбесен, но не чувстваше никаква ярост. Вместо това на устните под мустаците му се появи развеселена усмивка.
— Е, значи сме били двама — на глас си помисли той в празната стая. — И другият е поставил отрова в храната, която се сервира по време на полета. — После учудено поклати глава. — Отрова в Бийф Уелингтън. Бога ми, колко странно.