16
Отначало никой не обърна внимание на малкото петънце, което се появи в края на хартиената лента на сонарното регистриращо устройство.
По време на шестчасовото търсене бяха открили няколко предмета, изработени от човешка ръка. Части от разбития самолет, които бяха маркирани за изваждане, потънал риболовен траулер, отпадъци, изхвърлени през борда от рибарски флотилии, които бяха търсили подслон от бурите във фиорда — всички те бяха уловени от видеокамерата и изключени от обсега на търсенето.
Последната находка не лежеше на дъното на фиорда, както очакваха. Тя се намираше в малък тесен залив, заобиколен от стръмни скали.
Само единият й край стърчеше в прозрачната вода; останалото беше погребано под стена от лед.
Пит, който седеше пред регистриращото устройство, заобиколен от Джордино, капитан Найт и археолозите, първи си даде сметка за нейната значимост. Той заговори в микрофона:
— Завъртете рибката, ориентирайте я на сто и петдесет градуса.
„Поулър Иксплорър“ все още беше закотвен в скования от лед фиорд. Отвън екип начело със Саймън Корк беше пробил отвор в леда и беше спуснал във водата детекторното устройство. Много бавно те завъртяха рибката, както го наричаха, сканирайки участъка във всички посоки. След като претърсеха даден участък, те отпускаха още кабел и опитваха отново в друг, отдалечен на по-голямо разстояние от кораба.
В отговор на командата на Пит Саймън завъртя кабела така, че сонарните детектори на рибката се насочиха в желаната посока от сто и петдесет градуса.
— Добре ли е така? — попита той.
— Сочи точно към обекта — отговори Пит от кораба.
Гледан от по-подходящ ъгъл, обектът придоби по-ясни очертания. Пит очерта около него кръг с черен флумастер.
— Мисля, че открихме нещо.
Гронквист се приближи към него и кимна.
— Не се вижда кой знае колко от него, за да определим какво е. Твоето мнение?
— Доста неясен — отвърна Пит. — Трябва да използваш въображението си, тъй като по-голямата част от предмета е покрита с лед, нападал от околните скали. Но онази част, която се подава под водата, навежда на мисълта за кораб от дърво. Има определено заострена форма, която преминава в нещо подобно на висок, извит кърмови упор.
— Да — развълнувано каза Лили. — Висок и грациозен. Типичен за търговски кораб от четвърти век.
— Не бързай да се радваш — предупреди Найт. — Може да се окаже някой стар рибарски платноход.
— Възможно е — замислено каза Джордино. — Но ако паметта не ме лъже, датчаните, исландците и норвежците, които са ловили риба в тези води векове наред, са плавали в по-тесни кораби с велботна кърма.
— Прав си — заяви Пит. — Наследили са заострения нос и кърма от викингите. Това, което виждаме тук, би могло да бъде и кораб с велботна кърма, само че с по-широка извивка.
— Не мога да получа ясна представа, тъй като по-голямата част от корпуса е покрита с лед — каза Гронквист. — Но можем да спуснем камера зад кърмата, където водата е бистра. Така ще имаме по-добра възможност за опознаване.
Джордино изглеждаше изпълнен със съмнения.
— Една камера може да покаже как изглежда кърмовата част на някой потънал кораб, но едва ли нещо повече.
— На кораба има толкова здрави мъжки мишци — каза Лили. — Можем да прокопаем тунел през леда и да го разгледаме отблизо.
Гронквист взе един бинокъл, излезе от отделението за електронно оборудване и се запъти към командния мостик. След половин минута се върна.
— Мисля, че дебелината на ледената покривка над кораба е поне три метра. Ще отидат най-малко два дни, докато я разбием.
— Боя се, че ще трябва да копаете без нас — каза Найт. — Моите заповеди са да отплавам преди 18:00 часа. Нямаме никакво време за продължителни изкопни работи.
Гронквист се изненада.
— Та това значи, че имаме още само пет часа.
Найт разпери безпомощно ръце.
— Съжалявам, в случая нищо не зависи от мен.
Пит разглеждаше внимателно тъмното петно върху хартията на регистриращото устройство. После се обърна към Найт.
— Ако докажа, че това там със сигурност е римски кораб от четвърти век, ще можеш ли да убедиш командването на Северноатлантическия флот да ни оставят тук още ден-два?