— Ще можем ли да го чуваме? — разтревожена попита тя.
— Да. Свързал съм го към говорител. Ти и доктор Гронквист може да останете тук на топло и да ни слушате. Ако имате да казвате нещо на Пит, просто елате и ми кажете и аз ще му го предам.
Пит тръгна сковано към ръба на пробития в леда отвор и седна до него. Температурата на въздуха беше паднала до нула. Беше ясен ноемврийски ден. Студът леко пощипваше поради вятъра, който духаше със скорост шестнадесет километра в час.
Докато надяваше плавниците си, той погледна към отвесните склонове на планините, които се извисяваха над залива. Тоновете сняг и лед отрупали веригата от стръмни високи скали, изглеждаха така, сякаш всеки момент можеха да се сринат надолу. Обърна се към горния край на фиорда, където се виждаха ръкавите на ледника, които криволичеха и се спускаха към морето. После погледна надолу.
Студената, искрящо зелена вода в отвора за спускане изглеждаше страховито.
Капитан Найт приближи към Пит и сложи ръка на рамото му. Единственото, което виждаше през стъклото на маската, бяха две напрегнати зелени очи. Той заговори високо, за да го чуе Пит.
— Остава още един час и двадесет и три минути. Помислих си, че трябва да знаеш.
Пит го изгледа хладно, но не отговори. Вдигна палец в знак, че всичко е наред и се плъзна през тесния отвор в ледената вода.
Той бавно се спусна между заобикалящите го бели стени. Имаше чувството, че се гмурка в кладенец. Щом се потопи във водата, беше заслепен от искрящия калейдоскоп от цветовете на слънчевите лъчи, които проникваха през леда. Долната част на ледената покривка беше назъбена и неравна, осеяна с малки, висящи сталактити, образувани от бързо замръзващата сладка вода, която се вливаше във фиорда от ледниците.
Видимостта под водата беше почти осемдесет метра в хоризонтална посока. Той погледна надолу и съзря малка колония от кафяви водорасли, които покриваха скалистото дъно. Пред очите му се нижеха хиляди дребни, подобни на скариди ракообразни, които изглеждаха като увиснали в неподвижната вода.
Огромен, триметров брадат тюлен, от муцуната на който стърчаха снопчета твърда четина, го гледаше с любопитство отдалеч. Пит размаха ръце. Като го изгледа предпазливо, големият тюлен отплува.
Пит стигна дъното и се спря, за да изравни налягането в ушите си. Беше опасно да се спуска под леда с балансираща жилетка от типа, който се използваше като компенсатор за плаваемостта, затова и не носеше такава. Тежестта му беше малко по-голяма от необходимата и той свали и изхвърли една оловна плочка от колана си. Въздухът, който идваше от компресора и минаваше през филтър и акумулатор, беше омекотен, но чист.
Той погледна нагоре, за да се ориентира по призрачната светлина, която идваше от отвора в леда и провери компаса си. Не беше счел за нужно да вземе дълбокомер. Дълбочината на водата там, където щеше да работи, нямаше да е по-голяма от четири метра.
— Обади се — чу се през слушалките на шлема гласът на Ал Джордино.
— На дъното съм — отговори Пит. — Всички системи работят нормално.
Той се извърна и се взря през зелената бездна.
— Корабът лежи на около десет метра северно от мен. Тръгвам към него. Отпуснете въжето, шланга и кабела.
Той заплува бавно, като внимаваше кабелите да не се заплетат в стърчащите скали. Пронизващият студ от ледената вода започна да прониква в тялото му. Беше благодарен на Джордино, който предвидливо се беше погрижил въздухът да бъде топъл и сух.
Пред очите му бавно се показа кърмата на потъналия кораб. Корпусът му беше покрит с килим от водорасли. Той разчисти малко пространство с ръкавицата си и във водата се образува зелен облак. Пит изчака около минута, за да се разсее и след това огледа разчистената повърхност.
— Кажи на Лили и доктора, че се намирам пред дървен корпус без кормило на кърмата, но от направляващи весла няма и следа.
— Разбрано — отвърна Джордино.
Пит изтегли ножа от калъфа, който беше прикрепен с ремъци към крака му и го мушна в долната част на корпуса, близо до кила. Острието потъна в мек метал.
— Има дъно с оловна обшивка — съобщи той.
— Дотук добре — отвърна Джордино. — Доктор Гронквист иска да знае дали по кърмовия упор има някаква дърворезба.
— Почакай.
Пит внимателно почисти растителността от плосък участък на кърмовия упор в близост до мястото, където той изчезваше под леда, като търпеливо изчака облакът от водорасли, който се вдигна, да се разнесе.