— А капитан Найт?
— Почакай, ще го свържа с теб.
В слушалките прозвуча гласът на Найт.
— Дърк?
— Кажи, Байрън.
— Съвсем сигурен ли си, че става дума за отлично запазен хилядолетен кораб от древността?
— Всички признаци говорят за това.
— Ще ми трябва някакво веществено доказателство, за да убедя командването на Атлантическия флот да ни разреши да останем тук още четиридесет и осем часа.
— Почакай и ще ти го изпратя запечатано с целувка.
— Достатъчен ще бъде някакъв античен предмет, чиято възраст може да се установи — оставаше непреклонен Найт.
Пит махна с ръка и изчезна от погледа им.
Той не влезе веднага в потъналия кораб. Не знаеше колко време бе прекарал неподвижно увиснал във водата пред назъбения отвор. Вероятно около минута, със сигурност не повече от две. Може би очакваше някоя костелива ръка отвътре да го покани с жест, може би се боеше, че ще намери само останки от някоя осемдесетгодишна исландска рибарска шхуна или пък просто не му се нравеше мисълта, че може би това, в което се канеше да влезе, се е превърнало в гробница.
Най-сетне той наведе главата си, присви рамене и предпазливо размаха плавниците.
Черната тъма се разтвори и той заплува навътре.
17
Щом се промъкна вътре, Пит спря за малко, увисна неподвижен и бавно се спусна на колене, вслушвайки се в силните удари на сърцето си и в дъха си, който излизаше от изпускателния вентил като изчакваше очите му да привикнат към мрака във водата.
Той не знаеше какво бе очаквал да намери: това, което откри, беше множество гърнета, кани, чаши и чинии от изпечена глина, наредени спретнато върху лавици, разположени по преградите. Имаше голям глинен съд, който беше напипал, когато бъркаше в корпуса; стените му бяха тъмнозелени от патина.
Отначало помисли, че коленете му опират в твърдата повърхност на палубата. Опипа с ръце наоколо и откри, че е коленичил върху покритата с плочи повърхност на огнище. Погледна нагоре и видя, че мехурчетата, които изпускаше, се издигаха и разстилаха като трепкащо покривало. Той се изправи и се озова във въздух, а главата и раменете му се намираха над нивото на водата във фиорда.
— Намирам се в корабния камбуз — уведоми той притаилата дъх група на леда. — Горната половина е суха. Камерата снима.
— Разбрано — кратко отвърна Джордино.
Пит използва следващите няколко минути, за да заснеме вътрешността на камбуза над и под нивото на водата, като през цялото време продължаваше да описва намиращите се вътре предмети. Откри отворен шкаф, в който имаше няколко изящни стъклени съда. Вдигна единия и надзърна вътре. Беше пълен с монети. Взе една, почисти с пръсти водораслите, като продължаваше да снима с една ръка. Повърхността на монетата просветна с блясъка на злато.
Пит бе обладан от чувство на страхопочитание и тревога. Огледа се бързо наоколо, като че ли очакваше екипаж от духове или поне призрачни привидения да нахлуят през люка и да го обвинят в кражба. Само че нямаше никакъв екипаж. Беше сам и докосваше предмети, притежание на хора, които бяха вървели по същата тази палуба, бяха си приготвяли храна и яли тук — мъже, които бяха мъртви от шестнадесет века.
Какво ли се беше случило с тях, чудеше се той. Как се бяха озовали в скования от ледове Север, когато нямаше никакви писмени сведения за такова историческо пътешествие по море? Те сигурно бяха загинали от измръзване, но къде лежаха труповете им?
— По-добре да се връщаш — каза Джордино. — Вече почти тридесет минути си долу.
— Още не — отвърна Пит.
Тридесет минути, помисли си той. За него времето беше минало неусетно. Студът започваше да въздейства върху мозъка му. Той пусна монетата обратно в стъкления съд и продължи огледа.
Таванът на камбуза стърчеше на половин метър над главната палуба, която се намираше горе, а малките сводести прозорчета, които обикновено служеха за проветрение, бяха заковани с летви към горната част на носовата преграда. Пит откърти отчасти едно от тях, само за да се изправи пред дебела ледена стена.
Той измери грубо дълбочината на водата в кухнята и откри, че тя беше по-голяма в задния край, който се намираше по-близо до кърмата. Това го накара да предположи, че носът и централната част на корпуса вероятно бяха заседнали върху полегатия склон на погребаната под леда брегова ивица.