— Сигурно е работил с екип от отлично обучени професионалисти — удивен заяви президентът.
— Имаме основание да смятаме, че е действал сам — каза Броган.
— Сам? — с недоверчиво изражение на лицето попита президентът. — Тоя тип трябва да е бил страхотно опитно копеле.
— Умелите действия и сложният замисъл са запазена марка на един арабин, чието име е Сюлейман Азис Амир.
— Терорист?
— Не в общоприетия смисъл. Амар е един от най-изобретателните наемни убийци в играта. Иска ми се да беше на наша страна.
— Внимавай да не те чуят либералите в Конгреса — с иронично шеговит тон каза президентът.
— Или средствата за масова информация — добави Броган.
— Имате ли досие на Амар?
— Дебело почти цял метър. Той е това, което в нашите кръгове някога наричахме майстор на преобразяването. Истински ревностен мюсюлманин, за когото политиката не представлява почти никакъв интерес, наемник, за когото няма данни, че е свързан с фанатизираните ислямски консерватори. Амар иска много пари и ги получава. Ловък бизнесмен. Богатството му се оценява на над шестдесет милиона долара. Рядко играе по правилата. Акциите му са майсторски планирани и изпълнени. Всички са замислени да изглеждат като нещастни случаи. Не можем да му припишем нито една със сигурност. Невинните жертви за него нямат никакво значение при положение, че обектът на удара му ще загине. Подозираме, че е отговорен за смъртта на над сто души през последните десет години. Опитът му, ако успеем да го докажем, да убие Хала Камил ще се окаже първият му и единствен досега неуспех.
Президентът оправи очилата си и разгърна доклада за самолетната катастрофа.
— Сигурно съм пропуснал нещо. Ако той е искал самолетът да изчезне в океана, защо му е било нужно да трови пътниците? Каква вероятна причина би имал да ги убива два пъти?
— Това е странното — обясни Бротан. — Моите аналитици не мислят, че убийството на пътниците е дело на Амар.
В очите на президента се появи изненада.
— Ти съвсем ме обърка, Мартин. Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— За Туле отлетяха патолози от лабораториите на ФБР, които извършиха аутопсии на жертвите. В труповете на втория пилот и инженера са открили съдържание на сарин петдесет пъти по-голямо от необходимото, за да ги убие, но тестовете им показали, че пътниците са починали от манчинил, погълнат с храната, сервирана им на борда.
Броган спря, за да отпие кафе.
Президентът чакаше, като потропваше нетърпеливо с молив по настолния календар.
— Манчинилът, или отровата гуава, както се нарича, е разпространен на Карибските острови и по крайбрежието на Мексиканския залив — продължи Броган. — Добива се от дърво, което ражда смъртоносни, сладки на вкус плодове, подобни по форма на ябълки. Карибските индианци потапяли в сока им върховете на стрелите си. Доста моряци, претърпели корабокрушения в миналото, както и туристи в наши дни, са умрели след като са опитали отровните сокове на манчинила.
— И твоите хора са убедени, че убиец от ранга на Амар няма да се унижи да използва манчинил?
— Долу-горе — кимна Броган. — За хората, с които Амар поддържа контакти, не би представлявало трудност да закупят или откраднат сарин от някоя европейска компания, която доставя химикали. Манчинилът обаче е нещо друго. Той не се намира под път и над път. Овен това действа твърде бавно. Лично аз се съмнявам, че Амар изобщо би помислил да го използва.
— Ако не е арабинът, кой тогава?
— Не знаем — отвърна Броган. — Със сигурност нито един от тримата оцелели. Единствената следа, при това доста неясна, води към един от участниците в мексиканската делегация, някой си Едуардо Ибара. Той е единственият пътник, като се изключи Хала Камил, който не е ял от храната.
— Тук се казва, че той е загинал при катастрофата. — Президентът вдигна поглед от папката с доклада. — Как би могъл да постави отрова в храната, която се сервира на борда, без да го забележат?
— Това е било сторено в кухнята на фирмата, която снабдява с продукти самолетната компания. И момента английските следователи работят по тази следа.
— Може би Ибара е невинен. Може би той не е ял по някоя съвсем лесно обяснима причина.