— Странно, че не са изпратили някой шпионски траулер да следи отблизо „Поулър Иксплорър“.
— О, изпратиха — обясни Шоу. — Освен това през цялото време наблюдаваха действията ни, както си му е редът, като следяха курса на нашия кораб и подслушваха комуникациите със сателит. Отказаха се, скръстиха ръце и зачакаха, с надеждата нашата по-модерна технология за подводно търсене да успее там, където тяхната се провали. През цялото време се осланяха на това, че нашият екипаж все ще направи някоя, макар и дребна грешка и ще издаде местоположението на подводницата.
— Но те не го направиха.
— Не — уверено заяви Шоу. — Мерките за сигурност на кораба бяха изключително строги. Като се изключат капитана и двамата специалисти по подводни издирвания от НЮМА, целият екипаж беше инструктиран така, че да си мисли, че задачата им е да проследят пътя на айсбергите и да изследват геологията на морското дъно. Моят доклад за успеха на мисията по издирването беше отнесен от Гренландия лично от старши помощник-капитана на „Поулър Иксплорър“, ето защо нямаше никакъв начин за подслушване на комуникациите.
— Добре, а какво ще правим по-нататък? — попита Броган. — Ясно е, че руснаците никога няма да позволят да се повтори случаят с „Глоумър Иксплорър“. А и все още имат кораб, който патрулира в района край Източното крайбрежие, където загубиха онази ракетна подводница през осемдесет и шеста.
— Обмисляме провеждането на подводна спасителна операция — каза Шоу.
— Кога?
— Ако започнем подготовката за нея веднага, променим и съответно пригодим наличните подводни съдове, до десет месеца ще имаме готовност за изваждане на потъналата подводница.
— Значи ще забравим за нея, или най-малкото ще се държим така, сякаш сме забравили.
— Точно така — отвърна Шоу. — Междувременно, попаднахме на нещо, което ще заблуди Съветите. Флотът се нуждае от съдействието на вашето управление, за да постигнем това.
— Слушам.
— По време на спасителните операции и последвалото разследване на причините за катастрофата на самолета, хората от НЮМА, които работят заедно с нас по издирването, случайно се натъкнали на нещо, което прилича на претърпял корабокрушение древен римски кораб, погребан в леда.
Броган изгледа скептично Шоу.
— В Гренландия?
Шоу кимна.
— По думите на специалистите няма съмнение, че е истински.
— Какво може да направи ЦРУ, та да помогне на флота при някакво си древно корабокрушение?
— Малко дезинформация. Искаме руснаците да си мислят, че „Поулър Иксплорър“ през цялото време е търсил римския кораб.
Броган забеляза как една от лампичките на интеркома му започна да премигва.
— Добре замислено. Докато флотът се готви да отмъкне изпод носа им тяхната най-нова подводница, ние ще отклоним вниманието им в погрешна посока.
— Нещо подобно.
— Какво смятате да предприемете по отношение на находката от римско време от ваша страна?
— Ще организираме археологическа експедиция като прикритие на местната изходна база за действие. „Поулър Иксплорър“ ще остане разположен там, където се намира в момента, за да може екипажът да окаже помощ при разкопките.
— Наблизо ли е подводницата?
— На по-малко от десет мили разстояние.
— Имаш ли представа за състоянието й?
— Има някои повреди по конструкцията, причинени от удар в издадена нагоре част на морското дъно, но иначе е непокътната.
— А римският кораб?
— Нашите хора там твърдят, че са открили отлично запазените замръзнали трупове на екипажа.
Броган се надигна иззад бюрото и тръгна да изпрати Шоу до вратата.
— Невероятно — заяви възхитен той. После се ухили дяволито. — Чудя се, дали няма да открием и някоя древна държавна тайна?
Шоу също се засмя.
— По-добре някое несметно съкровище.
Нито един от двамата не предполагаше, че само след четиридесет и осем часа ще си спомнят тези разменени на шега реплики, които дълго време нямаше да им дават мира.