— Звучи добре.
— Имате ли някакъв багаж?
— Взех със себе си само най-необходимото. Едно куфарче и малка чанта.
— Ал Джордино…
— Пилотът на хеликоптера?
— Да, Ал ще се погрижи нещата ви да бъдат отнесени във вашата каюта. А сега, ако обичате, ме последвайте. Ще се погрижа да вкарате нещо топло в стомаха си и ще се възползвам от знанията ви за разгадаването на един интригуващ ребус.
— Водете ме.
Доктор Мел Редфърн беше доста по-висок от Пит и трябваше да се свие на две, когато минаваше през люка. Русата му коса, която беше започнала да окапва, образуваше шпиц по средата на челото, а сиво-сините му очи гледаха иззад стъклата на скъпи модни очила. Длъгнестото му тяло беше все още доста стегнато за четиридесетгодишен мъж, с малко, но ясно забележимо шкембенце.
Бивш баскетболист и звезда в отбора на колежа, Редфърн се беше отказал от кариерата на професионален спортист, за да се посвети на работата над доктората си по антропология. По-късно беше насочил огромния си талант към подводните изследвания, превръщайки се в един от водещите специалисти в областта на класическото древно корабостроене.
— Как мина полетът ви от Атина до Рейкявик? — попита Пит.
— Почти го проспах — отвърна Редфърн. — Само дето по време на другия, с хеликоптера на флота, от Исландия до ескимоското селище на около сто и седемдесет километра на юг оттук, щях насмалко да се превърна в буца лед. Надявам се, че ще можете да ми заемете някакви топли дрехи. Бях приготвил багажа си за слънчевите острови на Гърция и нямах представа, че ще ми се наложи спешно да отпътувам за Арктика.
— Капитан Найт, шкипер на кораба, ще се погрижи за това. Над какво работехте?
— Гръцки търговски кораб от втори век преди Новата ера, потънал с товар от мраморни статуи на борда. — Редфърн не можа да сдържи любопитството си и започна да разпитва Пит. — В радиограмата си не сте посочили какво е пренасял корабът.
— Като се изключат труповете на екипажа, трюмът беше празен.
— Е, човек не може да има всичко — философски отбеляза Редфърн. — Казвате обаче, че в общи линии корабът е отлично запазен.
— Да, точно така. Ако отстраним пробойната в корпуса, възстановим мачтата и такелажа и поставим направляващи весла, можете спокойно да доплавате с него до нюйоркското пристанище.
— Господи, та това е направо удивително. Успя ли доктор Гронквист да определи приблизителната му възраст?
— Да, по монети, сечени около триста и деветдесета година от Новата ера. Знаем дори името му. „Серапис“. Издълбано е на гръцки върху кърмовия упор.
— Напълно запазен византийски търговски кораб от четвърти век — смаян промълви Редфърн. — Това сигурно е археологическата находка на века. Нямам търпение да се заема с него.
Пит го заведе в офицерската каюткомпания, където седнала на една от масите за хранене, Лили преписваше текста от восъчните плочки върху хартия. Пит ги представи един на друг.
— Доктор Лили Шарп, доктор Мел Редфърн.
Лили стана и протегна ръка.
— За мен е чест, докторе. Въпреки че моята специалност са разкопките по суша, аз проявявам голям интерес към вашите подводни изследвания още от времето, когато работех над аспирантурата си.
— Напротив, честта е моя — любезно заяви Редфърн. — Хайде да оставим настрана всички тези гръмки титли и да минем на малки имена.
— Какво да ти предложим?
— Галон горещо какао и чиния супа добре ще ме сгреят.
Пит предаде поръчката на един от стюардите.
— Е, къде е този ребус, за който спомена? — попита Редфърн като някой хлапак, който няма търпение да изскочи от леглото сутринта на Коледа.
Пит го изгледа и се усмихна.
— Как си с латинския, Мел?
— Долу-горе. Доколкото си спомням, ти каза, че корабът е гръцки.
— Гръцки е — отвърна Лили, — но капитанът е водил дневника си на латински върху восъчни плочки. Шест от тях са изписани, а върху седмата има някакви линии, които наподобяват карта. Дърк ги донесе, когато се завърна от кораба. Преписах четливо текста върху хартия, за да можем да направим копия, а подобието на карта от последната плочка пречертах в уголемен мащаб. Все още не сме успели да установим точно къде се намира това място, защото липсват надписи.