Битката кипеше почти втори час без прекъсване, а пристъпите на варварите бяха все така ожесточени, както и в началото. Те разбраха, че победата е близо и се групираха за последна атака.
Север прекърши дръжките на стрелите, които стърчаха от тялото му и продължи да се сражава. Земята около него беше осеяна с трупове на варвари. Редом с него се сражаваха шепата останали легионери. Един по един те падаха с меч в ръка, погребани под купища камъни и рояци от стрели и копия.
Север загина последен. Краката му не го държаха, а ръката му вече не можеше да вдигне меча. Той се свлече на колене, направи безуспешен опит да се надигне, после погледна към небето и тихо промълви:
— Майко, татко, приберете ме при вас.
Сякаш в отговор на молбата му, варварите се втурнаха към него и започнаха ожесточено да го удрят с тоягите си, докато смъртта го избави от нечовешките мъки.
Във водата Венатор се беше вкопчил с всички сили в мачтовата греда и риташе с крака в отчаян опит да настигне отдалечаващия се кораб. Усилията му бяха напразни. Течението на реката и полъхът на вятъра отнасяха търговския кораб все по-далеч.
Той извика към екипажа и трескаво размаха свободната си ръка. Група моряци и едно младо момиче, което държеше куче, гледаха безучастно към него. Никой не направи опит да обърне кораба. Моряците продължиха бягството си, като че ли Венатор не съществуваше.
Те го изоставяха, осъзна безпомощно Венатор. Напусна го всяка надежда за спасение. Той удари гневно с ръка по гредата и се разрида неудържимо, убеден, че Бог е вдигнал ръце от него. След малко обърна очи към брега и се загледа в покритото с трупове бойно поле и разрухата, която цареше наоколо.
Погълната от кошмарните събития, от експедицията не беше останала и следа.
Част първа
Полет 106 на „Небюла“
1
12 октомври 1991 година, летище Хийтроу, Лондон
Никой не обърна внимание на пилота, докато заобикаляше тълпата кореспонденти от средствата за масова информация, които се изсипаха от вътрешността на залата за високопоставени личности. Не му обърнаха внимание и пътниците в чакалнята при изход 14, които дори не забелязаха, че вместо дипломатическо куфарче той носеше сак. Пилотът вървеше навел глава, вперил очи пред себе си, като внимаваше да не попадне в полезрението на батареята от телевизионни камери, насочени към висока, привлекателна жена с гладко мургаво лице и изразителни, черни като въглени очи, която беше в центъра на шумното оживление.
Пилотът бързо се изкачи по закритата подвижна стълба и спря пред двама агенти от охраната на летището. Те бяха цивилно облечени и препречваха пътя към вратата на самолета. Той непринудено махна за поздрав и се опита да се провре между тях, но една ръка здраво стисна рамото му.
— Момент, командире.
Пилотът спря, на смуглото му лице се появи въпросително, но дружелюбно изражение. Изглеждаше леко развеселен от неловката ситуация.
Имаше нещо по цигански живо в погледа на тъмнокафявите му очи. Носът му беше чупен на няколко места, а в основата на лявата му челюст минаваше дълъг белег. Късо подстриганата сива коса под фуражката и бръчките, които прорязваха лицето му, говореха, че е около петдесет и пет — шестдесетгодишен. Беше висок почти метър и деветдесет, набит, с малко закръглено шкембенце. Опитен, уверен, изправен в ушитата си по поръчка униформа, той по нищо не се различаваше от останалите десетина хиляди пилоти, под чието командване по международните линии летяха пътнически реактивни самолети.
Той извади документите си за самоличност от горния джоб на куртката си и ги подаде на агента от охраната.
— Високопоставени личности ли ще возим този курс? — попита небрежно той.
Британският агент, учтив, безупречно облечен, кимна.
— Група служители от Обединените нации, които се връщат в Ню Йорк — включително и новият генерален секретар.
— Хала Камил?
— Да.
— Едва ли тази работа е подходяща за жена.
— Полът не се оказа пречка за министър-председателката Тачър.
— Тя не беше изправена пред такива големи неприятности.
— Камил е умна жена. Тя ще успее да се справи.
— Ако фанатиците мюсюлмани от нейната собствена страна не я хвърлят във въздуха — отговори пилотът с подчертан американски акцент.