Пит кимна в знак на одобрение.
— Всичко това е чудесно, но да допуснем, че руснаците се досетят за целта на мисията. Те също биха спечелили, ако успеят да се докопат до сведенията от библиотеката.
— Такава възможност съществува, но е твърде малко вероятна — сдържано заяви сенаторът. — Взели сме всички предпазни мерки откриването на восъчните плочки да остане тайна.
— Следващият въпрос.
— Слушам те.
— Аз съм под наблюдение — каза Пит. — Какво би попречило на КГБ да ме проследят до жилището на доктор Ротбърг?
— Нищо — отвърна сенаторът. — Единственото ни намерение е само да наблюдаваме и дори да ги насърчаваме.
— Значи ще се правим, че нищо не се е случило.
— Точно така.
— Защо точно аз?
— Заради твоя Корд L-29.
— Моят Корд?
— Класическият автомобил, който беше оставил за възстановяване в Денвър. Човекът, когото беше наел, се обади тук миналата седмица и каза да ти предам, че всичко е готово и колата изглежда чудесно.
— Значи ще пътувам към Колорадо, без да се крия, за да прибера колата, която е колекционерска рядкост, да покарам малко ски по склоновете и да се забавляваме с доктор Шарп.
— Точно така — повтори сенаторът. — Ще се настаниш в хотел „Брекънридж“. Там за теб ще има оставено съобщение, в което се обяснява къде и кога ще се свържеш с доктор Ротбърг.
— Трябва винаги да съм нащрек, когато си имам работа с теб.
Сенаторът се разсмя.
— Ти самият си участвал в доста „завързани“ проекти.
Пит довърши бърбъна си, стана и постави чашата върху полицата на камината.
— Ще имаш ли нещо против, ако се настаня в семейната вила?
— Предпочитам да не ходиш там.
— Но обувките и ските ми са в гаража.
— Можеш да си вземеш екипировка под наем.
— Та това е абсурдно.
— Не чак толкова — каза сенаторът, без да повишава тон, — ако имаш предвид, че в момента, в който отвориш вратата, ще бъдеш застрелян.
— Сигурен ли си, че искаш да слезеш тук, приятел? — попита шофьорът на таксито, когато спря до една постройка, разположена в края на международното летище на Вашингтон, която му приличаше на изоставен хангар.
— Точно тук — отвърна Пит.
Шофьорът предпазливо огледа безлюдното, неосветено място. По всичко личеше, че това ще е някое нападение, за да бъде обран, помисли си той и бръкна под предната седалка, където криеше парче тръба за такива случаи. Той неспокойно се взираше в ретровизьора, докато Пит вадеше портфейла си от вътрешния джоб на сакото. Шофьорът се поуспокои. Клиентът му не се държеше като побойник.
— Какво ти дължа?
— Апаратът показва осемдесет и шест — отвърна той.
Пит плати и остави бакшиш, а после излезе от колата и изчака шофьорът да отвори багажника и да свали багажа му.
— Ама че място си избрал да слезеш — промърмори шофьорът.
— Ще дойдат да ме посрещнат.
Пит почака светлините на таксито да изчезнат в мрака, преди да изключи системата за алармена сигнализация на хангара с джобния си предавател и влезе през страничната врата. Той набра определен код по предавателя и ярка флуоресцентна светлина заля вътрешността.
Хангарът беше домът на Пит. Покрай стените на първия етаж беше подредена колекция от лъскави класически автомобили и модели, които бележеха преломни моменти в автомобилостроенето. Имаше и стар вагон „Пулман“ и тримоторен самолет на Форд. Най-странният от всички експонати представляваше чугунена вана с прикрепен към нея извънбордов двигател.
Той се отправи към жилищната част, която заемаше горния етаж в другия край на хангара. До нея се стигаше по богато украсена вита желязна стълба. Вратата горе се отваряше към всекидневна, обградена от голяма спалня и кабинет от едната страна и кът за хранене и кухня от другата.
Разопакова багажа си и влезе в кабината с душа, като пусна горещата вода и обърна струйника към облицованата с плочки стена. После легна по гръб и изпъна крака така, че да опрат под крановете за вода, за да може да регулира температурата на струята с пръстите си. След малко вече беше задрямал.
Четиридесет и пет минути по-късно Пит надяна халата си и включи телевизора. Тъкмо се канеше да претопли чиния тексаско чили, когато зумерът на интеркома забръмча. Той натисна бутона за говорителя при вратата, като беше почти сигурен, че ще му отговори Ал Джордино.