— Да?
— Доставки по домовете от Гренландия — отвърна женски глас.
Той се разсмя и натисна един ключ, който изключваше блокировката на страничната врата. Излезе на балкона и погледна надолу.
Влезе Лили с голяма плетена кошница. Тя се спря и няколко мига се оглежда удивена. Светлината, която се отразяваше в морето от хром и излъскана до блясък гланцова боя, заслепяваше очите й.
— Адмирал Сандекър се опита да ми опише жилището ти — възхитена каза тя, — но думите му бледнеят.
Пит слезе по стълбата да я посрещне. Той пое плетената кошница и щеше насмалко да я изпусне.
— Това нещо тежи цял тон. Какво си сложила вътре?
— Нашата късна вечеря. Отбих се в един магазин за деликатеси и накупих едно-друго.
— Ухае ми на нещо вкусно.
— Ще започнем с пушена сьомга, последвана от супа от диви гъби, спаначена салата и фазан с кестени, треска в сос от стриди и бутилка вино. Всичко това ще погълнем с помощта на бутилка „Принципеса Гави“. За десерт имаме шоколадов сладкиш със сметана и плодове.
Пит погледна към Лили и се усмихна с искрено възхищение. Лицето й беше оживено, а очите й блестяха. В нея се долавяше някакъв трепет, който не беше забелязвал преди. Дългата й коса беше разпусната. Беше облечена в тясна и къса деколтирана рокля с изрязан гръб, осеяна с черни пайети, които проблясваха, когато пристъпваше. Без дебелото палто, което не беше сваляла, откакто тръгнаха от Гренландия, гърдите й изглеждаха по-големи, а бедрата й по-стройни, отколкото мислено си ги беше представял. Краката й бяха дълги, а позата, която беше заела — предизвикателна. Походката й беше енергична и чувствена.
След като влязоха във всекидневната, Пит остави кошницата с храната на един стол, пресегна се и взе ръката й в своята.
— Можем да хапнем по-късно — тихо каза той.
В пристъп на несъзнателна свенливост, тя сведе поглед надолу, а после бавно, като че ли привличани от някаква непреодолима сила, очите й се повдигнаха и впериха в неговите. Зелените очи на Пит я пронизваха така, че краката й се подкосиха, а ръцете й се разтрепериха. Тя започна да се изчервява.
Това е глупаво, помисли си Лили. Тя беше планирала внимателно цялото прелъстяване чак до бутилката с подходящо вино, роклята и съблазнителните бикини и сутиен от черна дантела под нея. А сега бе обзета от смущение и съмнение. Не си беше представяла, че всичко ще стане толкова бързо.
Без да каже дума, Пит свали презрамките от раменете на Лили и остави роклята с пайети да се свлече около обувките й с високи токчета като някоя малка, блестяща локвичка. Той плъзна ръцете си около голия й кръст и под коленете й и с плавно движение повдигна тялото й.
Докато я носеше към спалнята, тя зарови лице в гърдите му.
— Чувствам се като някоя безсрамна блудница — прошепна тя.
Пит нежно я положи на леглото и погледна към нея. Гледката на тялото й го накара да пламне от страст.
— Още по-добре ще бъде — каза дрезгаво той, — ако се държиш като такава.
24
Язид влезе в трапезарията на вилата си. Той се спря за момент и кимна отсечено към дългата маса, отрупана с чинии, табли за сервиране, прибори за храна и бокали, всички излети от бронз.
— Надявам се, вечерята се е усладила на моите приятели.
Мохамед ал-Хаким, учен молла, който следваше навсякъде Язид, бутна стола си назад и се изправи.
— Беше както винаги отлична, Ахмад. Но твоето светлейшо присъствие ни липсваше.
— Аллах не разкрива пред мен желанията си, когато стомахът ми е пълен — каза Язид, като едва доловимо се усмихна. Той огледа петимата мъже в стаята, които бяха станали на крака, засвидетелствайки почитта си към неговото върховенство всеки по свой начин.
Облеклото на нито един от тях не повтаряше това на останалите. Полковник Неджиб Башир, който оглавяваше тайна организация на офицери, привърженици на Язид, носеше свободно падаща джелаба с дълги ръкави и качулка, за да не бъде разпознат при отпътуването си от Кайро. На главата на Ал-Хаким се мъдреше тюрбан, който приличаше на някаква уродлива цицина, а хилавото му тяло беше покрито от врата до петите с черна развлечена роба от памучен плат, протъркана от носене. Муса Мохейдин, журналист, който оглавяваше пропагандата в полза на Язид, беше облякъл обикновен панталон и спортна риза, отворена при врата, а младотурчинът на групата, Халид Фавзи, най-пламенният член на революционния съвет, носеше бойна униформа. Само Сюлейман Амар беше безупречно облечен в ушит по поръчка летен костюм тип „сафари“.