Выбрать главу

Язид кимна.

— Моите източници, които заемат ключови позиции в Мексико, ми съобщиха, че поради неочаквано големия брой туристи има недостиг на луксозни хотелски стаи и представителни резиденции в Пунта дел Есте. За да може страната им все пак да бъде домакин на разговорите на високо равнище и да се превърне в център на вниманието на целия свят, уругвайските държавници са уредили чуждестранните ръководители и техните правителствени делегации да бъдат настанени на борда на наети луксозни туристически кораби, закотвени в пристанището. За Хасан и египетската делегация е отреден английският презокеански пътнически кораб на име „Лейди Фламбъро“. Мексиканският президент Де Лоренцо и неговият екип също ще бъдат на борда.

Язид замълча и обходи с поглед мъжете. После каза:

— Аллах ми се яви и ми повели да завзема кораба.

— Хвала на Аллах! — възкликна Фавзи.

Останалите мъже се спогледаха недоверчиво. След това отново насочиха вниманието си към Язид в очакване, без да задават въпроси.

— В очите ви, приятели мои, виждам съмнение.

— В никакъв случай — тържествено заяви Ал-Хаким. — Но може би ти си изтълкувал погрешно повелята на Аллах.

— Не, тя беше съвсем ясна. Корабът, на който се намират президентът Хасан и неговите министри, трябва да бъде завладян.

— С каква цел? — попита Муса Мохейдин.

— Да се изолира Хасан и да се попречи на връщането му в Кайро, докато нашите въоръжени ислямски отряди завземат властта.

— Абу Хамид ще вдигне на крак армията, за да осуети всеки опит за завземане на властта от някой друг, с изключение на себе си — предупреди полковник Башир. — Знам това със сигурност.

— Хамид не може да спре огромния прилив от революционен плам — заяви Язид. — Гражданското недоволство е достигнало връхната си точка. На хората им е дошло до гуша от режима на строги икономии, наложен поради исканията за изплащане на чуждестранни заеми. Той и Хасан сами ще си прережат гърлата, защото не желаят да осъдят лихварите неверници. Египет може да бъде спасен единствено като прегърне истинските закони на исляма.

Халид Фавзи скочи на крака и размаха юмрук.

— Трябва само да ми заповядаш, Ахмад, и аз ще изведа на улицата милиони хора.

Язид замълча, дишайки тежко, обзет от религиозен фанатизъм. После каза:

— Народът ще води. Аз ще го следвам.

Изражението по лицето на Ал-Хаким беше мрачно.

— Трябва да призная — мъчи ме лошо предчувствие.

— Ти си страхливец — сопна се Фавзи, изпълнен с грубо пренебрежение.

— Мохамед ал-Хаким е по-мъдър от теб — спокойно каза Мохейдин. — Знам какво си мисли. Той не желае да се повтори провалът с „Акиле Лауро“ от хиляда деветстотин осемдесет и пета година, когато палестинците отвлякоха италианския туристически кораб и убиха стар и немощен евреин в инвалидна количка.

— Една терористична касапница няма да помогне на нашето дело — обади се Башир.

— Нима искате да се опълчите срещу волята на Аллах? — раздразнено възкликна Язид.

Всички започнаха да говорят едновременно. Атмосферата в стаята се нажежи, докато те разпалено спореха помежду си.

Единствено Амар остана безучастен. Те са идиоти, мислеше си той, проклети идиоти. Той забрави за спора и се загледа в снимката на туристическия кораб. Машинката в главата му започна да щрака.

— Ние сме не само египтяни — препираше се Башир, — ние сме араби. Останалите арабски нации ще се обърнат срещу нас, ако избием нашите висши правителствени служители, както и онези от техните, които се изпречат на пътя ни. Те няма да погледнат на това като на дар от Аллах, а като на заговор на политически терористи.

Мохейдин посочи с ръка към Фавзи.

— Халид има право. По-добре Хасан да бъде убит тук, в Египет, отколкото да предприемем кървава сеч на борда на кораб, на който се намира и президентът на Мексико заедно със съпровождащата го делегация.

— Такъв акт на масов тероризъм не можем с нищо да оправдаем — заяви Ал-Хаким. — Отрицателните последствия за нашето ново правителство ще бъдат пагубни.

— Вие всички сте червеи, чието място е в лагера на Хасан — злобно извика Фавзи. — Казвам, да нападнем кораба и да покажем на света нашата мощ!