Той кимна.
— Откриването на кораба ще бъде оповестено днес след обед. Но няма да споменем нищо за съкровищата на Александрийската библиотека.
Хала се загледа през прозореца.
— За нас загубата на библиотеката преди шестнадесет века би могла да се сравни единствено с това, вашият президент неочаквано да нареди да бъдат изгорени архивите на Вашингтон, института Смитсониън и Националната художествена галерия.
Шилър кимна.
— Сравнението е точно.
— Има ли надежда древните книги да бъдат отново намерени?
— Все още не знаем. Восъчните плочки от кораба сочат само няколко разпалващи въображението нишки. Скривалището би могло да се намира навсякъде между Исландия и Южна Африка.
— Но вие сте твърдо решени да предприемете издирване — каза тя с все по-нарастващ интерес.
— Проектът по откриването е в ход.
— Кой друг знае за това?
— Само президентът, аз и няколко отговорни члена на правителството, а сега вече и ти.
— Защо се спряхте на мен, а не на президента Хасан?
Шилър стана и прекоси стаята. После отново се обърна към Хала.
— Може би на лидера на вашата нация не му остава много време да бъде на власт. Смятаме, че тази информация може да има твърде важни последствия, за да попадне в чужди ръце.
— Ахмад Язид.
— Откровено казано, да.
— Рано или късно, на вашето правителство ще се наложи да установи връзки с него — каза Хала. — Ако съкровищата на библиотеката и нейните безценни геологически сведения бъдат открити, Язид ще настоява те да бъдат върнати на Египет.
— Ясно ни е — каза Шилър. — Това е и в основата на нашата среща тук, в Брекънридж. Президентът желае ти да съобщиш за предстоящото откриване в своето обръщение към Обединените нации.
За момент Хала погледна замислено към Шилър. После извърна очи и гласът й прозвуча гневно.
— Как мога да съобщя, че откриването ще стане всеки момент, когато издирването може да отнеме години и в края на краищата да се окаже безуспешно. Намирам за отвратително, че президентът и неговите съветници настояват да си послужат с лъжа, като използват мен, за да я изрека. Да не би това да е още една от вашите глупави външнополитически игри по отношение на Близкия Изток, Джулиъс? Отчаяна спекулация, целяща президентът Хасан да остане на власт и да се подкопае доверието в Ахмад Язид? Нима аз съм оръдието, което искате да използвате, за да подведа египетския народ да повярва, че в най-скоро време ще бъдат открити богати находища на минерали, които ще предизвикат обрат в нашата изпаднала в криза икономика и ще премахнат ужасната бедност?
Шилър, който седеше безмълвен, не направи никакъв опит да отрече истинността на казаното.
— Дошъл си при жена, която няма да ти свърши работа, Джулиъс. Предпочитам да видя как правителството на страната ми пада и да посрещна смъртта от ръцете на палачите на Язид, отколкото да залъгвам своя народ с напразни надежди.
— Благородни подбуди — тихо каза Шилър. — Възхищавам се на твоите принципи. Въпреки това смятам, че планът си струва.
— Рискът е твърде голям. Ако президентът не успее да осигури огромните знания, събрани в Александрийската библиотека, може да се стигне до политическа катастрофа. Язид ще се възползва от това и ще започне пропагандна кампания, която ще разшири социалната база на неговите привърженици и ще го направи по-силен, отколкото вашите експерти за Египет изобщо биха могли да си представят. За десети път в разстояние на десет години, външнополитическите експерти на Съединените щати ще станат за смях в очите на света и ще изглеждат като жалки дилетанти.
— Допускали сме грешки — призна Шилър.
— Как ми се иска да не бяхте се намесвали в нашите вътрешни работи.
— Не съм дошъл тук да разисквам политиката по отношение на Близкия Изток, Хала. Дойдох да те помоля за помощ.
Тя поклати глава и се извърна.
— Съжалявам. Не мога да изрека лъжа в качеството си на официално лице.
Шилър й хвърли поглед, изпълнен със съчувствие. Той прецени, че ще бъде по-добре да се оттегли, вместо да продължи да настоява.
— Ще предам на президента твоя отговор — каза Шилър и като взе дипломатическото си куфарче, тръгна към вратата. — Той ще бъде крайно разочарован.
— Почакай!
Той се обърна и зачака.
— Докажете ми, че вашите хора разполагат със сигурни сведения за местонахождението на предметите от библиотеката, а не с мъгляви предположения и аз ще направя това, което Белият дом желае.