— Ще направиш съобщението?
— Да.
— До обращението ти остават четири дни. Времето е малко.
— Това са условията ми — категорично заяви Хала.
Шилър кимна замислено.
— Прието.
После се обърна и се отправи към вратата.
Мухамад Исмаил наблюдаваше как лимузината на Шилър излезе от частния път, който водеше към вилата на сенатора Пит и зави по магистрала 9, по посока на зимния курортен град Брекънридж. Той не видя кой седи на задната седалка, но това не го интересуваше. За него беше достатъчно да види официалния служебен автомобил, патрулиращите наоколо мъже, които на равни интервали се свързваха помежду си с помощта на радиопредаватели и двамата въоръжени пазачи в микробуса „Додж“, спрян в началото на пътя, за да се увери в истинността на информацията, за която агентите на Язид във Вашингтон бяха платили.
Исмаил се облегна нехайно на огромната лимузина мерцедес-бенц дизел, като по този начин прикри мъжа, който седеше вътре и наблюдаваше с бинокъл през отворения прозорец. Върху багажника на покрива имаше няколко чифта ски. Исмаил беше облечен в бял скиорски костюм. Вечно свъсеното му лице беше скрито зад маска за ски в същия цвят.
— Видя ли достатъчно? — попита той, докато се преструваше, че подрежда ските върху багажника.
— Минутка още — отвърна наблюдателят. Той оглеждаше вилата, скрита отчасти зад дърветата. Всичко, което се виждаше около бинокъла, беше гъста черна брада и разчорлена коса.
— Побързай. Ще замръзна, както стоя на едно място.
— Имай минута търпение.
— Какво е положението? — попита Исмаил.
— Нарядът се състои от пет човека. Трима в къщата. Двама в микробуса. Около вилата винаги обикаля само един човек. Обиколката трае тридесет минути и нито секунда повече. Не се туткат. На тях също им е студено. Вървят винаги по една и съща пътека в снега. Не се виждат камери, но сигурно имат една, монтирана в микробуса, а образът от нея се наблюдава в къщата.
— Ще се разделим на две групи — каза Исмаил. — Едната ще завземе къщата, другата ще убие пазача, който патрулира навън и ще унищожи микробуса отзад, там, откъдето най-малко очакват нападение.
Наблюдателят свали бинокъла.
— Довечера ли смяташ да нападнем, Мухамад?
— Не — отвърна Исмаил. — Утре, докато американските свини тъпчат устите си със закуска.
— Нападението по светло ще бъде опасно.
— Няма да се прокрадваме в мрака като жени.
— Но единственият ни път за бягство минава през центъра на града — възропта наблюдателят. — Улиците ще гъмжат от коли и стотици скиори. Сюлейман Азис не би рискувал да се впусне в такава авантюра.
Исмаил внезапно се извърна и зашлеви наблюдателя с ръка, на която беше надянал ръкавица.
— Аз заповядвам тук! — тросна се той. — Сюлейман е чакал, когото всички надценяват. Не споменавай името му пред мен.
Наблюдателят не трепна. В тъмните му очи проблесна омраза.
— Заради теб ще избият всички ни — тихо каза той.
— Дори и така да е — просъска Исмаил. Тонът му беше студен като снега. — Нашата смърт ще бъде твърде малка цена, ако успеем да убием Хала Камил.
26
— Великолепен е — каза Пит.
— Страхотен, направо страхотен! — промълви Лили.
Джордино потвърди с кимване.
— Истински красавец.
Те се намираха в работилница за възстановяване на стари и класически автомобили, а възхитените им погледи бяха вперени в един „Корд L-29“ от 1930 година, модел с открита предна част за шофьора. Каросерията му беше боядисана в тъмночервено, а калниците бяха светлобежови, какъвто беше и цветът на облицования с кожа покрив над купето за пътници. Елегантно конструиран, издължен и грациозен, автомобилът имаше предно предаване, което беше спомогнало за оформянето на снижения му силует. Производителят беше изтеглил шасито, размерът на което достигаше близо пет и половина метра от предната до задната броня. Почти половината от дължината беше заета от капака на двигателя, който започваше с решетка, използвана при спортните автомобили и завършваше със скосено под остър ъгъл предно стъкло.
Той беше голям и лъскав, красив автомобил, който принадлежеше на една ера, за която по-старите поколения си спомняха с умиление, а по-младите не знаеха нищо.