Той намери телефонна кабина във фоайето на хотела и се обади, като използва кредитната си карта. След четири иззвънявания от другия край отговори глас, който звучеше като насред прозявка.
— Йегър слуша.
— Хирам, аз съм, Дърк. Как върви твоето издирване?
— Върви.
— Откри ли нещо?
— Моите бебчовци проучиха основно всички геоложки данни, които се намират в „скромните“ им информационни банки, като се почне от Казабланка, през нос Добра надежда, та чак до Занзибар. Не успяха да открият нито едно място по цялото крайбрежие на Африка, което да отговаря на описанието от твоя чертеж. Имаше три малко вероятни възможности, но когато програмирах профили на трансформациите на земните маси, които биха могли да протекат през изминалите хиляда и шестстотин години, нито едно не ми вдъхна надежда. Съжалявам.
— Какво смяташ да правиш сега?
— Вече съм започнал проучвания на север. Това ще отнеме повече време, тъй като бреговата ивица, която опасва Британските острови, Балтийско море и скандинавските страни, чак до Сибир, е много обширна.
— Ще можеш ли да провериш всичко това за четири дни?
— Само ако твърдо държиш допълнително наетите помощници да минат на трисменен режим на работа.
— Държа — категорично заяви Пит. — Току-що получих съобщение, че проектът е от първостепенна важност.
— Ще се захванем здраво за работа — каза Йегър, като гласът му звучеше по-скоро шеговито, отколкото сериозно.
— Аз съм в Брекънридж, Колорадо. Ако попаднеш на нещо, обади ми се в хотел „Брекънридж“.
Пит продиктува на Йегър телефонния номер и номера на стаята си.
Йегър послушно повтори цифрите.
— Добре, запомних.
— Звучиш така, сякаш си в добро настроение — отбеляза Пит.
— Защо не? Свършихме доста работа.
— Като например? Все още не знаете къде се намира нашата река.
— Вярно — бодро отвърна Йегър. — Знаем със сигурност обаче къде не се намира.
Навън се сипеха снежинки с размери на царевични люспици, докато тримата с бавни стъпки прекосяваха улицата от хотела до един двуетажен, облицован с кедрови дъски жилищен блок. Осветен с прожектор надпис гласеше „Кралицата на ските“. Те се изкачиха по стълбите и почукаха на вратата на апартамент 22Б.
Бъртрам Ротбърг ги посрещна с радостна усмивка изпод разкошна сива брада и блестящи сини очи. Ушите му стърчаха през море от буйна сива коса. Масивното му тяло беше облечено в риза на червени карета и кадифени панталони. Ако в едната му ръка сложеха брадва, а в другата трион за рязане на трупи, той спокойно би могъл да се яви на работа като дървар.
Без да пита за имената им, той се ръкува сърдечно с тях, като че ли се познаваха от години. Поведе ги нагоре по тясна вита стълба към комбинирана дневна трапезария с висок скосен таван, на който имаше прозорци.
— Какво ще кажете за четирилитрова бутилка евтино бургундско преди вечеря? — попита той с дяволита усмивка.
Лили се засмя.
— Нямам нищо против.
Джордино сви рамене.
— Щом е алкохол, няма значение какъв е.
— А ти, Дърк?
— Звучи добре.
Пит не си направи труда да попита Ротбърг откъде ги познава толкова добре. Сигурно баща му ги беше описал. Изпълнението беше почти безупречно. Пит подозираше, че в миналото историкът беше работил за някое от многото разузнавателни ведомства на правителството.
Ротбърг отиде в кухнята, за да налее вино. Лили го последва.
— Мога ли да ви помогна с нещо…? — Тя внезапно спря и втренчи поглед в празните полици и студената печка.
Ротбърг улови изпълнения й с недоумение поглед.
— Аз съм лош готвач, затова дадох поръчка за вечеря. Трябва да я донесат към осем часа. — Той посочи към канапето в дневната. — Моля ви, настанете се удобно край огъня.
Историкът раздаде чашите, а после разположи закръгленото си тяло в едно кожено кресло. Той вдигна чашата си.
— За успешно издирване!
— Точно така! — каза Лили.
Пит пристъпи направо към въпроса.
— Баща ми каза, че сте посветили живота си на проучването на Александрийската библиотека.
— Тридесет и две години вече. Сигурно щеше да ми бъде по-добре, ако през това време се бях оженил, вместо да се ровя из рафтове с прашни книги и да напрягам очите си над старинни ръкописи. За мен тази тема се превърна в нещо като възлюбена жена. Никога не иска нищо, а постоянно се раздава. Все още не съм престанал да я обичам.