— В гореща и суха атмосфера.
— Да.
— Ако приемем, че свитъците са били заровени някъде по северното крайбрежие на Швеция или Русия?
Ротбърг замислено наведе глава.
— Предполагам, че замръзването през зимата ще ги запази, но по време на лятно размразяване ще се овлажнят и ще започнат да гният.
Пит усети как в края на пътя надвисва поражение. Това беше още един удар по техните очаквания. Надеждата да открият невредими ръкописите на библиотеката изглеждаше по-слаба от всякога.
Лили не споделяше песимизма на Пит. Лицето й беше пламнало от възбуда.
— Ако вие, доктор Ротбърг, бяхте на мястото на Юний Венатор, какви книги щяхте да запазите?
— Труден въпрос — каза Ротбърг, като й намигна. — Бих могъл само да предположа, че той вероятно се е опитал да спаси на първо място пълните съчинения на Софокъл, Еврипид, Аристотел и Платон. И, разбира се, на Омир. Той е написал двадесет и четири книги, но много малко от тях са достигнали до нас. Мисля, че Венатор би опитал да спаси толкова от петдесетте хиляди тома върху историята на гърците, етруските, римляните и египтяните, колкото биха могли да поберат корабите от неговата флотилия. Последните биха представлявали изключителен интерес, тъй като цялата огромна сбирка на библиотеката от египетска литература, религиозни и научни материали е изчезнала. На практика ние не знаем нищо за етруските, а при това Клавдий пространно е описал тяхната история, която сигурно се е намирала на рафтовете на библиотеката. Със сигурност бих взел религиозни трудове върху староеврейските и християнските закони и традиции. Разкритията, които се съдържат в тези свитъци, сигурно ще бъдат смайващи за съвременните тълкуватели на библията.
— Научни трудове? — попита Джордино.
— Това се разбира от само себе си.
— Не забравяйте и готварските книги — каза Лили.
Ротбърг се засмя.
— Венатор е бил изключително умен човек. Той би запазил знания и материали от по-общ характер, включително готварски книги и домакински съвети. Бихме могли да кажем, по нещичко за всеки.
— Особено геоложките данни, събрани в древността — добави Пит.
— Особено тях — съгласи се Ротбърг.
— Разполагаме ли със сведения що за човек е бил той? — заинтересува се Лили.
— Венатор?
— Да.
— Той е бил най-изтъкнатият интелектуалец на своето време. Прочут учен и учител, който преди да стане един от последните бележити уредници на библиотеката, е преподавал в голяма научна школа в Атина. Бил е най-великият хронист на епохата. Знаем, че е написал над сто книги с критически бележки върху политиката и държавното устройство на страните в познатия дотогава свят, които са обхващали четири века. И нито една от тях не е оцеляла.
— Археолозите изследователи ще бъдат най-щастливите хора на земята, ако открият данни, събрани от човек, който е бил две хиляди години по-близо до нашето минало — каза Лили.
— Какво още е известно за него? — попита Пит.
— Не много. Венатор привлякъл огромен брой ученици, които впоследствие станали всепризнати писатели и учени. Един от тях, Диокъл от Антиохия, споменава накратко за него в съчиненията си. Той описва Венатор като смел новатор, който се впускал в области, в които другите учени не дръзвали да навлязат. Въпреки че бил християнин, той разглеждал религията най-вече като обществена наука. Това е била главната причина за търканията, които съществували между Венатор и фанатичния привърженик на християнството Теофил, епископ на Александрия. Теофил ожесточено преследвал Венатор, като твърдял, че музеят и библиотеката били разсадници на езичеството. В края на краищата, той успял да убеди император Теодосий, благочестив християнин, да ги изгори. Предполагало се, че в хаоса и размириците, които избухнали между християните и езичниците по време на тяхното разрушаване, Венатор е бил убит от фанатици и раните привърженици на Теофил.
— Но сега знаем, че той е избягал с най-отбраната част от сбирката — заяви Лили.
— Когато сенаторът Пит се обади, за да ми съобщи новината за вашето откритие в Гренландия — каза Ротбърг, — се развълнувах като уличен метач, който е спечелил един милион от лотарията.