Двамата агенти, които се намираха вътре, загинаха на място.
Възбудени от жажда за кръв, двамата убийци, нито един от които не беше по-възрастен от двадесет години, продължиха да обстрелват разбития микробус, докато пълнителите на автоматите им се изпразниха, вместо да насочат стрелбата си към двамата агенти на пътя, които се прикриха зад дърветата и откриха точен огън с техните автомати „Узи“, който бързо ги покоси.
След като правилно прецениха, че на техните колеги в микробуса вече с нищо не може да се помогне, те започнаха да се оттеглят към вилата, като бягаха странично, опрели гърбове, а единият влезе в престрелка с Исмаил, който беше намерил прикритие зад голяма, обрасла с мъх скала.
Объркването провали стратегията на Исмаил.
Останалите десетима терористи трябваше да разбият задната врата, щом чуеха, че Исмаил е открил огън, но загубиха ценно време, докато прегазиха с мъка достигащия до коленете им сняг. Тяхното нападение закъсня и агентите, които се намираха във вилата, успяха да ги приковат към земята.
Един от арабите намери временно прикритие зад северната стена на вилата. Той изтегли щифта на една граната и я запрати към голям плъзгащ се прозорец. Тъй като не беше преценил добре дебелината на двойните стъкла, гранатата отскочи и се търколи обратно. Едва остана време по лицето му да се изпише ужас преди експлозията да го разкъса.
Двамата агенти изкачиха лазешком стъпалата и стремително се хвърлиха през вратата. Арабите ги обсипаха с град от куршуми, който улучи единия от мъжете в гърба и го повали, като през прага останаха да стърчат само краката му. Той бързо беше издърпан вътре и вратата се затръшна точно в момента, в който три дузини изстрели и една граната я разбиха на трески.
От прозорците се посипа дъжд от ситни стъкълца, но дебелите дървени трупи с лекота устояха на яростната атака. Агентите успяха да повалят още двама от хората на Исмаил, но останалите приближаваха на прибежки, като използваха за прикритие боровите дървета и скалите. Когато достигнаха на около двадесет метра от вилата, те започнаха да мятат гранати през прозорците.
Вътре един от агентите грубо тласна Хала в студена камина. Той тъкмо буташе към огнището едно писалище, с което да я закрие, когато няколко куршума, изстреляни през прозореца, рикошираха в каменната полица над камината и попаднаха във врата и рамото му. Хала не видя това, но чу шума от строполяването на тялото му върху дървения под.
Действието на гранатите беше смъртоносно. На близко разстояние осколките нанасяха далеч по-голяма вреда на човешкото тяло, отколкото куршум от пушка. Агентите можеха да се отбраняват само с единични, точно прицелени изстрели, но тъй като не бяха предвидили такова масирано нападение, от малобройните им амуниции бяха останали само няколко пълнителя.
Веднага след първите изстрели на Исмаил бе излъчен зов за помощ, но молбата за спешно съдействие бе предадена в Управлението на секретните служби в Денвър и бе загубено ценно време преди службата на местния шериф да бъде уведомена и техните групи организирани.
В килера избухна граната, която възпламени кутия с разредител за боя. След нея се запали метална туба с бензин, който се използваше за зареждане на снегохода и скоро една цяла страна от вилата бе обхваната от пламъци.
С разрастването на пожара стрелбата стихна. Арабите предпазливо затегнаха обръча. Те се прегрупираха в рехав кръг около вилата; всички автомати бяха насочени към вратите и прозорците. Терористите търпеливо изчакваха непоносимата топлина да прогони навън оцелелите.
Само двама агенти от секретните служби все още се държаха на крака. Останалите лежаха проснати на кървави купчини между изпотрошените мебели. Огнената стихия бързо се пренесе в кухнята и нагоре по стълбите, където обхвана спалните на втория етаж. Вече нямаше никаква надежда огънят да бъде потушен. Скоро и горещината стана нетърпима за бранителите на долния етаж.
Из долината се разнесе вой на сирени, който долиташе откъм града и с всеки изминал момент се усилваше.
Единият агент отмести писалището, което прикриваше застаналата в камината Хала и като я накара да се сниши на ръце и колене, я поведе към ниския прозорец.