— Ще имаш възможност. Търпение.
Досущ като нацупено малко дете, което не е получило любимата си играчка, Исмаил се тръшна на седалката и впери през стъклото изпълнен с жажда за мъст поглед към колата отпред, която се опитваше да избяга.
Исмаил беше от най-отвратителния тип убийци. Той изобщо не беше способен да изпитва угризения. Би празнувал и след вдигането във въздуха на родилно отделение. Първокласните наемни убийци водеха бележки за акциите си и се опитваха да намерят начини, за да усъвършенстват майсторството си. Той никога не си правеше труда да направи разбор или да преброи труповете след себе си. Плановете му бяха зле замислени и в два от случаите беше премахнал не онзи, когото трябваше. Всичко това правеше фанатик като Исмаил още по-опасен. Непредсказуем като акула, той безразборно и безмилостно поразяваше всяка невинна жертва, която бе имала нещастието да се изпречи на пътя му. Исмаил оправдаваше кървавите си деяния, като използваше факта, че убива в името на религиозна кауза, но в някое друго време, на друго място, той щеше да бъде сериен убиец, оставящ след себе си диря от трупове заради самото удоволствие да убива. Той би събудил отвращение дори у Джон Дилинджър и Бони и Клайд.
Исмаил седеше и поглаждаше с пръсти автомата си, като че ли оръжието беше някакъв предмет, който го възбужда и чакаше с нетърпение да надупчи със смъртоносния му заряд тънките стени на стария автомобил и плътта, която само временно беше измъкнала плячката изпод носа му.
— Сигурно пестят боеприпасите си — с облекчение заяви Джордино.
— Само докато ни притиснат. Тогава няма начин да пропуснат — отвърна Пит. Очите му оглеждаха пътя, но умът му отчаяно прехвърляше различни варианти как да се измъкнат.
— Заменям кралство за гранатомет.
— Нещо ме подсеща. Когато се качих в колата тази сутрин, случайно ритнах нещо под седалката.
Джордино се наведе и опипа пода под Пит. Ръката му докосна студен, твърд предмет. Той го измъкна.
— Само един глух гаечен ключ — съобщи унило той. — Същата работа би могъл да свърши и кокал от бут.
— Точно пред нас има черен път, който води до горната част на ски пистите. Понякога джиповете за поддръжка карат по него припаси и оборудване до върха. Би могъл да ни осигури някаква, макар и малка възможност да ги изгубим из горите или в някое дере. Ако продължим да се движим по шосето, няма никаква надежда да се измъкнем живи.
— Къде се намира?
— Зад следващия завой на пътя.
— Ще успеем ли?
— Ти ми кажи.
Джордино погледна назад за трети път.
— Седемдесет и пет метра и продължават да скъсяват разстоянието.
— Близо, твърде близо — каза Пит. — Трябва да ги забавим.
— Мога да покажа грозното си лице и да правя неприлични жестове — сухо заяви Джордино.
— Това ще ги вбеси още повече. Преминаваме към план номер едно.
— Пропуснах инструктажа — саркастично подметна Джордино.
— Как си с хвърлянето?
Джордино кимна с разбиране.
— Карай тази стара бричка по права линия и Джордино Кометата ще направи на пух и прах противниковия отбор.
Откритият автомобил представляваше идеална площадка. Джордино коленичи върху седалката обърнат назад и главата и раменете му се показаха над покрива. Той се прицели, замахна с ръка и запрати гаечния ключ във висока дъга към първия „Мерцедес“.
Сърцето му за момент спря да бие. Помисли си, че не е замахнал достатъчно силно, когато видя как гаечният ключ започна да се снишава и падна върху капака на колата. След това обаче отскочи и разби предното й стъкло.
Шофьорът арабин беше забелязал Джордино, когато замахваше да хвърли ключа. Той реагира своевременно, но не достатъчно бързо. Натисна спирачките и завъртя волана, за да избегне удара в момента, в който стъклото се разхвърча на парчета и се посипа по лицето му. Ключът се удари във волана, отскочи и падна в скута на Исмаил.
Шофьорът на втория „Мерцедес“ караше съвсем близо до задната броня на първия и не видя летящия във въздуха гаечен ключ. Внезапното светване на стоповете на колата пред него го завари съвсем неподготвен. Пред ужасените му очи автомобилът му връхлетя върху „Мерцедеса“, който от удара се завъртя неудържимо и рязко спря обърнат назад.
— Това ли имаше предвид? — развеселен попита Джордино.
— Точно това. Дръж се, наближаваме завоя.