Пит намали скоростта и зави по тесния, покрит със сняг път, който след няколко серпентини водеше право в планината.
Редовият осемцилиндров двигател с мощност сто и петнадесет конски сили се опитваше отчаяно да придвижи напред тежката кола по неравната хлъзгава повърхност. Твърдите ресори на шасито подхвърляха хората в „Корда“ като топки за тенис в перална машина при всяко подскачане на леката задница нагоре-надолу. Пит компенсираше друсането с леко натискане на газта и ловко завъртане на волана, като използваше теглителната сила на предното предаване, за да държи дългата предница насочена в средата на пътя, който по-скоро приличаше на туристическа пътека.
Лили и Хала се бяха надигнали от пода и седяха на седалката, опрели здраво крака в разделителната преграда, вкопчени отчаяно в ремъците над вратите.
Шест минути по-късно дърветата останаха зад тях и те започнаха да се изкачват нагоре. Сега пътят се виеше между стръмни склонове, осеяни с големи скали и покрити с дълбок сняг. Първоначалната идея на Пит беше да изоставят „Корда“ и да опитат да се измъкнат, като използват прикритието на горите и скалистата местност, но дълбочината на прочутия пухкав колорадски сняг рязко нарастваше с увеличаването на надморската височина и правеше почти невъзможно вървенето пеш. Не му оставаше друг избор, освен да се добере до върха с такава преднина, че да успеят да се качат на седалковия лифт и да се спуснат в града, където щяха да се изгубят в тълпите от хора.
— Водата е прегряла — отбеляза Джордино.
Нямаше нужда Пит да поглежда към парата, която беше започнала да избива около капачката на радиатора; той внимателно следеше как стрелката на температурния датчик пълзи все по-нагоре, докато накрая се закова на „горещо“.
— Двигателят е бил възстановен с параметри, много близки до първоначалните — обясни Пит. — А ние започнахме да го пришпорваме, преди да е разработен както трябва.
— Какво ще правим, когато пътят свърши? — попита Джордино.
— План номер две — отвърна Пит. — Спокойно ще се спуснем със седалковия лифт до най-близката кръчма.
— Това ми харесва, но войната все още не е свършила. — Джордино кимна през рамо. — Нашите приятели отново се появиха.
Пит беше твърде зает, за да държи преследвачите под око. Те се бяха съвзели от сблъскването и бяха поели по планинския път след „Корда“. Преди да успее да погледне назад, задното стъкло беше разбито от куршуми, които прелетяха между главите на Лили и Хала, преминаха през колата, без да засегнат никого и излязоха през предното стъкло, оставяйки след себе си три назъбени дупчици. Нямаше нужда да се казва на жените отново да легнат на пода. Този път те се опитаха да се слеят с него.
— Мисля, че са бесни заради ключа — каза Джордино.
— Аз съм дваж по-бесен от тях. Виж как съсипват колата ми.
Пит прекара автомобила през стръмна серпентина и когато излезе на права отсечка се обърна и хвърли бърз поглед към преследващите ги коли. Гледката отзад беше страховита.
Двата мерцедеса се носеха бясно по покрития със сняг път. Тяхната по-голяма скорост се компенсираше отчасти от предното предаване на „Корда“. Той се откъсваше на острите завои, но арабите скъсяваха разстоянието на правите участъци.
Пит успя да зърне шофьора на първия мерцедес, който, пренебрегвайки всякаква предпазливост, въртеше волана като побеснял. Задните движещи колела шеметно се въртяха. Всеки остър завой криеше опасност колата да полети в дълбокия сняг и да заседне безнадеждно.
Пит беше учуден, че гумите на мерцедесите не бяха предназначени за каране в зимни условия. Той не можеше да знае, че арабите бяха преминали с колите си през границата с Мексико, за да заличат следите си. Регистрирани на името на несъществуваща текстилна компания в Матаморос, те трябваше да бъдат изоставени на летището в Брекънридж след убийството на Хала.
Това, което видя, не се хареса на Пит. Мерцедесите неумолимо скъсяваха разстоянието, което ги делеше. Те се намираха само на петдесет метра зад тях. Не му хареса и гледката на мъжа, промушил автомат през счупеното предно стъкло.
— Пощата идва! — извика той, като се приведе зад волана така, че само очите му се подаваха над арматурното табло. — Всички долу!
Едва беше успял да изрече това, когато кордът бе обсипан с куршуми. Един откос отнесе резервната гума, монтирана над десния калник. Следващият премина през тавана, разкъса на парчета кожената облицовка и надупчи металния покрив под нея.