Пит изтръпна и се опита да се наведе още по-ниско, когато дясната страна на колата зейна, сякаш подложена на атака от цяла армия отварачки за консерви. Пантите на задната врата се откъртиха, тя се отвори, повися нелепо известно време и отхвръкна встрани, когато кордът закачи леко едно дърво. Наоколо се разхвърча дъжд от парчета стъкло. Една от жените, не можа да разбере коя точно, изпищя. Видя върху арматурното табло пръски от кръв. Куршум беше одраскал ухото на Джордино, но упоритият дребен италианец не издаде нито звук.
Джордино опипа с безразличие раната, като че ли някой друг, а не той беше ранен. После наклони глава и се усмихна криво на Пит.
— Боя се, че снощното вино изтича.
— Лоша ли е раната? — попита Пит.
— Нещо, което един пластичен хирург може да отстрани срещу две хиляди долара. Какво става с жените?
— Лили, добре ли сте с Хала? — извика Пит, без да се обръща.
— Няколко драскотини от стъкълца — бойко отвърна Лили. — Нямаме други рани. — Тя беше изплашена, но в никакъв случай не беше изпаднала в паника.
Парата от радиатора на „Корда“ вече излизаше като струя с високо налягане. Пит усещаше как двигателят губи обороти и започва бавно да глъхне. Като жокей, яхнал уморена стара кранта, която отдавна би трябвало да кръстосва единствено пасището, той пришпори автомобила, като внимаваше да не го задави.
Пит действаше хладнокръвно, като се стараеше да вземе с „Корда“ последната серпентина преди върха. Беше рискувал и загубил в надпреварата с наемните убийци. Те го следваха неотлъчно, като залепени за задната броня.
Лагерите на двигателя започнаха да тракат в знак на протест срещу прекомерната топлина и напрежение. Върху задния ляв калник се посипа залп от куршуми, който пукна гумата. Пит държеше здраво волана, като се опитваше да удържи задницата, за да не изскочи от пътя и да повлече автомобила по шестдесетградусовия наклон, осеян с назъбени канари.
Кордът издъхваше. През отворите за вентилация върху капака на двигателя се процеждаше синкав пушек. Под двигателя от една пукнатина в масления картер, пробита от скала, която Пит не беше успял да избегне, се стичаше масло. Стрелката на манометъра за масло бързо падна на нула. С всеки ход на буталните прътове възможността да стигнат до върха, където поне за известно време щяха да бъдат в безопасност, ставаше все по-малка.
Първият мерцедес навлезе в серпентината и лудешки занесе. Пит стискаше здраво волана, загубил всякаква надежда. Той си представяше тържествуващото изражение по лицата на преследвачите, които чувстваха, че само след няколко секунди ще притиснат своите жертви до стената.
Всякакъв опит да се измъкнат пеш беше безпредметен. Тесният път се беше превърнал в капан за тях. От едната страна имаше стръмно нанадолнище, а от другата рязко се издигаше склон, осеян със скали. Единственият път, който им оставаше, беше напред, докато двигателят на корда откажеше и спреше.
Пит натисна до долу педала на газта с всичка сила и изрече набързо една молитва.
Изглеждаше невероятно, че старият, изтощен от преследването класически автомобил има какво още да покаже. Сякаш имаше свой собствен мозък, машината напрегна стоманените си части за един последен, величествен напън. Оборотите на двигателя внезапно се увеличиха, предните гуми зацепиха здраво и кордът с усилие пое по последния наклон, който го делеше от върха. Минута по-късно, като оставяше след себе си облаци от синкав дим и бяла пара, той излезе на върха и се озова в началото на ски пистата.
На по-малко от сто метра се намираше горният пункт на триседалков лифт за скиори. Отначало на Пит му се стори странно, че никой не се спуска по склона, който се намираше точно пред корда. Хората слизаха от седалките и поемаха в обратна посока, преди да се спуснат по пистата, която вървеше успоредно край лифта.
После видя, че тази част на склона, която беше в близост до тях, е отцепена. По въжето, обкиченото с яркооранжеви ресни, висяха няколко надписа, които предупреждаваха скиорите да не се спускат по тази писта, поради опасно заледяване.
Пит поклати глава обезсърчен.
— Не можем и да помислим да стигнем до лифта. Ще ни застрелят преди да сме изминали и десет метра.
— Или трябва да се сражаваме с тях със снежни топки, или да се предадем, осланяйки се на късмета си.
— Или можем да прибегнем към план номер три.
Джордино изгледа Пит с любопитство.