— Сигурно не е по-лош от първите два. — После очите му се разшириха и той изпъшка: — Да не би… о, господи, не!
Двата мерцедеса се намираха почти на хвърлей място от тях. Те се бяха изравнили и се движеха един до друг, за да притиснат корда, когато Пит завъртя волана и автомобилът полетя надолу по пистата.
29
— Аллах да ни е на помощ! — смотолеви шофьорът на Исмаил.
— Проклети идиоти. Не можем да ги спрем.
— Карай след тях! — изпаднал в дива ярост, изкрещя Исмаил. — Не ги оставяй да се измъкнат!
— Все едно, те ще умрат. Никой не може да оцелее в кола, която се носи надолу по планински склон.
Исмаил завъртя цевта на автомата си и грубо тикна дулото в ухото на шофьора:
— Настигни тези свини — злобно изръмжа той, — или ще се явиш пред Аллах по-скоро, отколкото си мислиш.
Шофьорът се поколеба. Смъртта го дебнеше отвсякъде, независимо от това какво щеше да направи. После отстъпи и насочи мерцедеса след корда надолу по стръмния склон.
— Аллах да ме води — промълви той, внезапно обзет от страх.
Исмаил отмести автомата и посочи през счупения преден прозорец.
— Успокой се и внимавай как караш.
Хората на Исмаил във втория мерцедес продължиха, без да се колебаят. Те покорно последваха своя водач.
Кордът се носеше по набития сняг като товарен влак, който е загубил управление и скоростта му нарастваше със страховито темпо. Нямаше никакъв начин да се забави движението на тежкия автомобил. Пит управляваше със съвсем леки завъртания на волана и едва докосваше спирачките, като внимаваше те да не блокират и колата да започне неудържимо да се върти. Ако кордът занесеше странично по стръмния склон, той щеше да се преобърне и да се озове в подножието на планината, оставяйки след себе си диря, осеяна с разпилени метални отломъци и смазани човешки тела.
— Мисля, че сега е моментът да повдигна въпроса за предпазните колани — заяви Джордино, опрял здраво опънатите си крака в арматурното табло.
Пит поклати глава.
— През хиляда деветстотин и тридесета година такова оборудване не е било предлагано.
Когато надупчената от куршуми задна гума се откъсна от колелото, Пит започна да си мисли, че късметът все пак не ги е изоставил. Без спуканата гума двата ръба на джантата, които се забиха в заледената повърхност, изхвърляйки във въздуха тънък ветрилообразен пласт ледени частици, му осигуряваха известна възможност за контрол над колата. Стрелката на скоростомера потрепваше върху цифрата 60, когато Пит забеляза задалата се насреща им поляна, осеяна с бабуни. За опитните скиори тези малки, покрити със сняг хълмчета представляваха любимо трасе с препятствия. Също и за Пит, когато се спускаше по някой склон с голяма скорост. Но не и сега, не и когато летеше надолу с тежкия повече от два тона автомобил. Със сръчно движение той леко отклони колата встрани от трасето, където пътят беше равен. Имаше чувството, че се опитва да прекара олимпийски бобслей през ухото на игла. Пит подсъзнателно се стегна в очакване на чудовищния удар и унищожителния сблъсък, ако направеше и най-малкото погрешно движение и връхлетеше с колата върху дърво, при което всички щяха да станат кървава пихтия.
Не последва обаче никакъв унищожителен сблъсък. Кордът успя някак си да профучи през тясната пролука между бабуните от едната страна и дърветата от другата, които се стрелкаха край него като сценични декори с размазани очертания.
Щом Пит се озова на широка и без неравности отсечка, той извърна глава, за да провери какво става с неговите преследвачи.
Шофьорът на първия мерцедес се оказа съобразителен. Той беше насочил колата си по следите, оставени от гумите на корда около бабуните. Вторият шофьор или не ги видя, или пък сметна, че те не са опасни. Той твърде късно осъзна грешката си и още повече влоши положението си, като започна рязко да завива с мерцедеса наляво-надясно, в отчаян опит да избегне високите около метър хълмчета. Арабинът действително успя да се промъкне покрай три или четири, преди да налети челно в следващото. Предницата заора в него, а задницата подскочи нагоре и като че ли увисна под прав ъгъл във въздуха. Колата се задържа така за момент, а после започна да се преобръща също като къса пръчица, която някой малчуган беше подхвърлил във въздуха с щракване на пръстите. Тя продължи да се удря в твърдия заледен сняг, а наоколо се разнесе оглушителен шум от мачкане на метал и трошене на стъкло.