Хана се обърна към момичетата и им разказа за трупа, който полицаите бяха открили зад болницата.
— На гривната й пишело Кайла Кенеди — прошепна бързо тя. — Мисля, че Али я е убила и после се е представила за нея. Момичето, с което се запознах, беше цялото увито в бинтове.
Спенсър се облегна на колата на Хана.
— Това ми звучи точно като нещо, което Али би направила. Кой друг би убил жертва на изгаряне, за да си размени мястото с нея?
Хана кимна с измъчено изражение на лицето.
— Леглото на Кайла се намираше точно пред стаята на Греъм. И докато той се гърчеше, Кайла ме изпрати в погрешната посока, за да търся сестра. Когато се върнах, той беше мъртъв.
— Значи тя го е наглеждала, за да е сигурна, че няма да каже нищо? — прошепна Ариа.
— Не мога да повярвам, че не я заподозрях по-рано. Мислех си, че ще усетя Али от километри — каза Хана, преглъщайки сълзите си. — Кайла беше толкова… готина. Сега се чувствам като идиотка… отново.
— Щом цялата е била в бинтове — каза Спенсър, — сигурно е било много лесно да заблуди всички.
Внезапно Ариа се сети нещо.
— Знаете ли, мацки, ако Али наистина е била в клиниката…
— … това обяснява защо и Ноъл е бил там — завърши Емили вместо нея.
В този миг полицейската кола спря на паркинга и Ариа смътно разпозна двете ченгета от съдебния процес срещу Али. На значките им пишеше Коутс и Харисън.
— Хана Мерин — каза намръщено Харисън, по-високият полицай с широко лице, плосък нос и дълги мигли над зелените очи. — Казахте, че сте получили заплашително писмо?
— Да. — С треперещи ръце Хана им подаде бележката.
Коутс и Харисън я прочетоха и се намръщиха.
— Доказателството, от което се нуждаеш? — повтори Коутс, който беше по-нисък и сух, и имаше изпъкнала адамова ябълка. — За какво става въпрос?
— После ще ви обясним всичко, обещаваме — каза Хана и се запъти към игрището. — Просто трябва да проверим какво има тук. Твърде сме уплашени, за да го направим сами.
Ченгетата свиха рамене и тръгнаха пред тях към склада; уоки-токитата им пропращяваха от време на време. Ариа погледна обезпокоено към Хана. Беше ли добра идея да замесват полицията? Ами ако Али ги наблюдаваше от далечината? Ами ако беше заложила бомба в склада — и я взривеше, щом зърнеше полицаите?
Внезапно телефонът й се обади. В гърдите й припламна надежда, последвана от страх. Ами ако се обаждаше Ноъл? Ами ако не се обаждаше Ноъл?
След това погледна към екрана. Подателят беше объркана смесица от цифри и букви.
Коленете й омекнаха.
— О, господи — прошепна тя, вдигайки поглед от екрана. Ченгетата се намираха на няколко метра пред тях. Тя даде знак на приятелките си.
Спенсър, Емили и Хана изтичаха при нея и погледнаха към съобщението.
Вие, кучки, се смятате за много умни, вземате си нови телефони, опитвате се да се скриете от мен.
След това пропищяха телефоните на всички. Този път се зареди снимка. Когато Ариа я отвори, тя изпищя. Снимката беше на списъка със заподозрени, който бяха направили в паник-стаята. Всички имена бяха задраскани, с изключение на Ноъловото.
Лицето на Спенсър пребледня.
— Как се е сдобил А. със списъка? — изписка тя, поглеждайки към снимката в телефона си.
Ченгетата се обърнаха и я погледнаха.
— Наред ли е всичко? — попита Коутс.
Но никое от момичетата не можа да му отговори. Появи се ново съобщение. После още едно и още едно. Посланието беше толкова дълго, че трябваше да бъде изпратено на няколко пъти.
Най-хубавата част беше, когато отидохте в онази паник-стая и започнахте да ми се правите на Джеймс Бонд, за да разберете кой съм. Но знаете ли какво, кучки? Винаги съм на крачка пред вас. Знаех къде сте. Знам къде отивате. Аз поръчвам музиката, не вие — и то по начин, който дори не можете да си представите. Но не се тревожете — скоро ще разберете. Просто отворете склада.
Когато прочете съобщението, Хана надигна глава.
— Просто отворете склада?
— Мацки, това определено е капан. — Ръцете на Спенсър трепереха.
— Може би е опасно да сме тук — прошепна Емили.
— Момичета? — Харисън застана до тях, опрял ръце на хълбоците си. — Какво става?