Емили зарови маратонката си в купчина суха трева.
— Смяташ ли, че е дошла тук, след като са я пуснали?
— Със сигурност. — Айрис се облегна на дървото. — Дори си правеше планове. В Убежището не ни даваха да гледаме телевизия, но научавахме разни неща. Дори сестрите искаха да знаят какво се е случило с убитата сестра на горката Кортни Дилорентис. Една от тях имаше портативно радио и ние се събрахме около него в кабинета й, когато се разчу, че Иън Томас е бил арестуван. Али изглеждаше въодушевена и не спираше да поглежда часовника си. Родителите ми идват, не спираше да повтаря тя. Просто го знам. Ще дойдат днес. А след това ще отида в парка Кеплър Крийк. Нямахме представа откъде е толкова сигурна, че ще излезе.
— Знам откъде — намеси се Емили. — Родителите й я скрили в Убежището, защото се страхували, че тя е убила сестра си — както и беше станало. Но когато арестуваха Иън, те си помислиха, че са направили ужасна грешка и веднага я освободиха.
— Това звучи смислено — отвърна Айрис. — Тя също изглеждаше радостна, че Иън е арестуван. Тогава си мислех, че се радва, че някой друг е заловен, но може би просто се е радвала, че някой друг е бил обвинен в нещо, което тя е направила.
— Чакай малко. — Подухна вятър и косата на Емили се развя пред лицето й. — Ти не знаеше ли, че Али е убила Кортни?
Айрис я погледна ошашавено.
— Няма начин. — Момичето се обърна към дървото и обели част от кората му с нокът. — Както и да е, родителите й наистина се появиха същия ден, точно както беше предсказала. Докато подготвяха документите за изписването й, Али събираше нещата си в стаята ни. Тогава отново спомена Кеплър Крийк. Каза нещо от сорта, че нещата се развиват страхотно. Ще отида в Кеплър Крийк веднага, щом изляза оттук. Ще се срещна с най-добрия си приятел. С нетърпение очаквам да го видя.
Емили почувства как по гърба я полазват ледени тръпки. Го.
— Значи е щяла да се види с момче. Нейният приятел?
— Така мисля.
— Значи приятелят й не е бил пациент. Бил е навън.
Крайчетата на устните на Айрис се извиха в усмивка.
— Не си ли умница? Точно така. Наистина беше някой отвън. Той идваше често да я посещава. И се обзалагам, че точно той е издялал това.
Тя отстъпи от дървото и посочи към нещо върху кората му. Там бяха изрязани думите Обичам Али Д. и едно сърце. Отдолу имаше дата. Месец ноември, предишната година, няколко дни, след като Иън беше арестуван.
Емили затаи дъх, мислейки си за времето, когато тя дялаше инициалите на Али върху дърветата. Само ако можеше човекът, който бе написал това, да бе оставил и своите инициали на дървото, както беше правила Емили. Тя докосна буквите, после се огледа в търсене на охранителни камери на близките снекбар и тоалетна. За съжаление нямаше никакви. Нищо не беше записало срещата на Али и човека, който и да беше той… но тя се беше случила. Ще се срещна с най-добрия си приятел. Кой беше той? Дали това момче се беше превърнало в помощника на Али, новия А.?
Тя улови Айрис за ръката.
— Моля те, кажи ми името му.
Айрис изглеждаше така, сякаш се колебае. За миг като че ли се накани да го каже, но след това махна с ръка и се затича към брега.
— Хей, знам какво ще направим вместо карането на водно колело! — извика тя през рамо. — Ще се изкъпем голи!
След тези думи тя започна да съблича дрехите си, първо тениската, после обувките и чорапите, след това дънките, които всъщност бяха на Емили. Краката и ръцете й изглеждаха толкова бледи. Гръбнакът й изпъкваше отчетливо.
— Айрис! — възрази Емили, като се затича след нея към водата, събирайки по пътя захвърлените дрехи. — Ще измръзнеш!
Но Айрис вече беше скочила в езерото. Тя се появи на повърхността и изписка от студ, след което се засмя.
— Хайде, Емили! — извика тя. — Страхотна тръпка е!
Емили погледна Айрис, после се обърна и погледна към надписа на дървото. Наистина си беше тръпка да научи нещо ново за Али. А признанието на Айрис внезапно я накара да се изпълни с великодушие. Да се почувства смела и неуязвима. Тя съблече пуловера си през главата, изрита дънките настрани и влезе във водата, без да се интересува, че рибарите ги гледат. Между дърветата се мярна нещо и Емили се спря, настръхнала. Али? Думата замръзна на устните й.
Но когато погледна отново, гората беше абсолютно неподвижна. Който и да ги беше наблюдавал, беше изчезнал.