Хана се изчерви.
— Отивам с приятеля ми. И да, той е доста готин.
Кайла изписка.
— Хайде, кажи си! Как изглежда той? От колко време излизате? Искам да знам всичко!
Хана отново се почувства поласкана от показания интерес.
— Точно сега всъщност съм му малко сърдита — призна тя. — Той пропусна събирането, на което беше обявена победата ми. Ще се наложи да ми прави масаж на гърба часове наред, за да ми се реваншира.
Кайла цъкна с език.
— Ти заслужаваш много повече.
— Знам. — Хана завъртя очи. — Но обикновено той е страхотен и…
Някой я тупна по рамото и тя млъкна.
— Госпожице Мерин? — Беше Кели. — Търсят те по телефона на рецепцията.
Хана се намръщи. Единствените хора, които знаеха, че е тук, бяха родителите й. Тя погледна към Кайла.
— Ей сега се връщам.
— Няма да мърдам никъде — пропя Кайла.
Слушалката я чакаше на бюрото.
— Ало? — рече притеснено Хана, чудейки се защо родителите й я проверяват.
— Ето къде си била, значи — прогърмя от другия край гласът на Майк.
Кръвта на Хана се смрази.
— Оу! — пропя тя след миг. — Здрасти, Майк! Какво става?
— Става това, че ме лъжеш. Не си вършила разни услуги на майка си, нито си ходила на фризьор. Била си в клиниката за изгаряния. — Гласът му звучеше рязко и обвинително.
Хана уви кабела на телефона около врата си. Острата миризма на белина, която използваха, за да чистят пода, опари носа й. Как беше успял Майк да разбере, че се намира в клиниката? Да не би А. да се беше свързал с него? Но в това нямаше никакъв смисъл — А. също не знаеше. Нали? Тя не беше получила ни едно съобщение.
— Отишла си, за да бъдеш с Шон, нали? — каза Майк, когато тя не му отговори. — Не мога да разбера. Какво виждаш в него? Той дори не се държеше добре с теб.
Хана се отпусна в коженото кресло до рецепцията.
— Чакай малко, ти си мислиш, че съм с Шон? — прошепна тя. — Как изобщо можа да ти хрумне?
Майк се изсмя.
— Тогава защо сте разговаряли дълго? И сте се прегръщали?
Хана примигна, спомняйки си момента, когато Шон се опита да я утеши заради Али.
— Добре де, прегърнахме се веднъж — призна тя. — Но това си беше чисто платоничен жест. Кой ти каза какво се е случило?
— Няма значение — рече сухо Майк. — Важното е, че ме лъжеш.
— Имам добро обяснение какво търся тук — извика Хана.
— Страхотно. Бих искал да го чуя — рече настоятелно Майк.
Хана отмести поглед към кръглата алея пред клиниката. В този момент медицинската сестра, която беше сменила системата на Греъм, прекоси фоайето със свити устни.
— Не мога.
— Защо не? Да не би тайно да те лекуват от изгаряне?
— Не…
— Да не би да си правиш пластична хирургия? — гласът му прозвуча недоверчиво.
— Майк, не. Просто…
— Значи е Шон — заключи Майк. — Не виждам друга добра причина.
Хана усети, че главата започва да я боли.
— Не е Шон! Просто…
— Знаеш ли какво, Хана? — рече изморено Майк. — Не ми се води този разговор. Докато не ми дадеш добра причина, не смятам да те водя на бала.
— Господи, Майк! — извика Хана в слушалката, толкова силно, че сестрата на рецепцията я изгледа строго. — Чакай малко! Не се дръж така!
Той затвори. Хана направи няколко крачки напред-назад, изкушена да ритне бюрото, след което забеляза късче хартия, залепено за обувката й. Тя се намръщи, коленичи и го вдигна. Пред очите й се появи познатото ухилено личице. Али. Хана дори чу как кискането й отеква във фоайето.
Тя се обърна към сестрата.
— Кой беше тук преди мен?
Жената примигна.
— Никой — отвърна тя след миг.
Сърцето на Хана заби ускорено, докато разглеждаше листчето. То всъщност представляваше онази снимка на Истинската Али, която „Филаделфия Сентинъл“ беше публикувал след завръщането й в Роузууд предишната година. Някой беше нарисувал с розов флумастер корона на главата й. А под брадичката й пишеше:
Ти не заслужаваш короната, кучко, и го знаеш много добре. Това е истинската кралица.
18.
Никакви балове за теб, госпожице Фийлдс