Тя преглътна тежко.
— Ще дойдеш ли с мен на бала?
Чейс се сепна и примигна.
— Чакай малко. Какво?
— И двамата се нуждаем от нещо забавно. Нещо, което да ни разсее от мислите за случилото се. Можем да отидем като приятели. Няма значение като какви. И сигурно няма да можеш да кажеш на приятелките ми, че поддържаш блог за Али, и ще трябва да ми обещаеш, че няма да споменаваш нищо за нас в блога…
— Спенсър — прекъсна я Чейс. — Вече ти казах, че никога не бих го направил.
Спенсър кимна.
— Какво ще кажеш?
Сърцето й биеше силно, докато го гледаше как отмята глава назад и настрани, сякаш се опитва да я огледа от различни ъгли. Колкото повече време минаваше, без да й отговори, толкова по-засрамена се чувстваше Спенсър. Това беше ужасна идея. Чейс беше завършил училище, беше твърде готин, за да ходи по разни балове.
Тогава той я улови за ръката.
— За мен ще бъде чест. Само ми кажи къде и кога и аз ще се появя в смокинг.
— Наистина ли? — Устните на Спенсър се разтегнаха в усмивка.
Чейс се накани да каже още нещо, но в този миг вратата се отвори. Едва възрастна дама със забрадена глава и една камара торби в ръцете си се опита да излезе. Чейс изтича до вратата и я задържа. Възрастната дама му се усмихна.
— Колко мило от твоя страна, скъпи.
— Няма проблем — отвърна Чейс и леко й се поклони. Двамата със Спенсър се шмугнаха през вратата, преди да успее да се затвори.
Коридорът беше тъмен и миришеше на къри. На приземния етаж имаше две врати и водещи към втория етаж стъпала. Спенсър можеше да види вратата на друг апартамент, който се намираше на междуетажието. В сградата сигурно имаше още четири или пет апартамента.
Тя погледна към Чейс.
— Сега какво ще правим?
— Ще отидем до 4Б, предполагам — отвърна Чейс, поглеждайки нагоре по стълбите. След това отново се обърна към входната врата. — Ти върви нагоре, аз ще те следвам и ще пазя.
Спенсър кимна, след което се затича нагоре по стълбите, подминавайки три врати, боядисани в червено, оранжево и синьо. На друга синя врата все още висеше коледно венче, въпреки че вече беше месец май. Пред втора оранжева врата пък имаше купчина писма и списания. Когато се хвана за парапета, той се разклати. Спенсър чуваше стъпките на Чейс зад гърба си.
Когато стигнаха на най-горния етаж, под вратата на апартамент 4Б се процеждаше светлина. Спенсър преглътна, спогледа се с Чейс, който се намираше на две стъпала след нея, след което се промъкна напред и притисна ухо към вратата. Възможно ли бе медицинската сестра на Али наистина да беше вътре? Ами ако Али също беше вътре?
— Какво да правя? — прошепна тя на Чейс.
Той сви рамене. Почукай?, произнесе само с устни младежът.
С треперещи ръце Спенсър почука веднъж, после още веднъж. След това се ослуша. Звукът на телевизора не се промени, но на нея й се стори, че чу въздишка и изскърцване на пружини. От коридора се чу щракване и тя се обърна стреснато.
— Какво беше това? — прошепна тя на Чейс.
— Не знам — отвърна той шепнешком с ококорени очи. След това се отдалечи малко по коридора. Спря се пред предпоследната врата вдясно, приближи се до нея и огледа бравата. Притисна ухо към вратата, сякаш се ослушваше, но изгуби равновесие, политна напред и плесна с ръка по пода, опитвайки да се подпре на нея. Спенсър прикри очите си с ръка.
— Шшт!
— Извинявай. — Чейс отскочи от вратата, сякаш очакваше отвътре да изскочи призрак.
За миг настъпи зловеща тишина. След това над главата й се разнесе скърцане и тя погледна нагоре. И внезапно се разнесе силен гръм. Имаше скърцане на метал, свистене на въздух и още удряне и тракане. Спенсър отскочи назад тъкмо когато таванската врата се отвори и през нея се изсипаха множество предмети. Първо тежка закачалка, след това препарирана еленска глава със заострени рога, накрая топка за боулинг. Тя падна на пода до Спенсър и се търколи надолу по стълбите.
— Спенсър? — извика Чейс през вдигналия се прах. — Господи, добре ли си?
— Н-не знам — отвърна Спенсър, осъзнавайки, че е паднала на земята. Когато докосна лицето си, то беше хлъзгаво. Тя отдръпна ръката си — по нея имаше пот и сълзи, но не и кръв. От тавана се посипа още прах. Таванската врата се полюляваше на единствената си панта, която изглеждаше опасно разхлабена.