— Хм — отвърна Майк, все още намусено. — Ще трябва да проверя източниците ти.
Хана завъртя очи. Защо трябва да е толкова упорит?
— Между другото кой ти каза, че съм тук?
Майк се прокашля.
— Няма значение. Той просто се опитваше да бъде добър приятел.
Косъмчетата на ръцете на Хана настръхнаха. Той?
— Просто ми кажи кой. Няма да се сърдя.
— Хана, зарежи. Отиваме заедно на бала. Сега трябва да тръгвам. Качвам се в колата. — Чу се изщракване и връзката прекъсна.
Хана погледна към проблясващите бутони на телефона. Усети в устата си странен вкус.
В този момент някакво движение извън стаята привлече погледа й. Една позната фигура мина през двукрилата врата и тръгна към изхода. Главата му беше наведена към телефона му и той говореше твърде тихо, за да може Хана да го чуе. Носеше тесни, тъмносини дънки; маратонки „Адидас“; и черна тениска, върху която бяха разхвърляни думи на чужд език.
Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя знаеше точно къде е купена тази тениска: в единствения хубав бутик в Рейкявик. Майк си беше купил същата в бяло.
Това беше Ноъл.
22.
Пътуване до Трип
— На следващото кръстовище завийте наляво — обяви компютърният глас от джипиеса, който Емили беше прикрепила към предното стъкло на волвото. Тя послушно спря на светофара и после зави към квартал, пълен със скъпи къщи.
— Леле — промърмори тя, оглеждайки се наляво и надясно. — Много шик.
Айрис, която беше заела обичайното си място на пасажерската седалка, сви апатично рамене.
— Не съм изненадана, че Трип живее тук — каза тя. — За да си позволи човек Убежището, трябва да разполага с доста пари.
— Сигурна ли си, че Трип живее тук? — попита Емили, докато подминаваха една бяла къща с пощенска кутия, която представляваше нейна миниатюрна версия. Когато следобед взе Айрис от мола „Кинг Джеймс“, Айрис обяви, че е разбрала къде живее старото й гадже Трип, и че двете трябва да го открият още същата вечер. За щастие къщата му се намираше в другия край на Филаделфия, в красиво предградие на Ню Джърси, което приличаше много на Роузууд. Въпреки това тук имаше нещо, което изнервяше Емили. Къщите й приличаха на домовете в Крествю Манър, като бяха още по-бездушни и призрачни. Всъщност този квартал й напомняше на големия, безличен квартал, където живееше Гейл Ригс, когато Емили се запозна с нея.
— Проучих го — отвърна високомерно Айрис, поглеждайки към тетрадката в скута си. — Семейството му е записано в указателя. — Тя посочи към паркинга пред един кънтри клуб. — Да паркираме тук и да повървим пеша. Не ми се иска Трип да види колата до тротоара и да побегне.
Емили сви рамене и направи каквото й беше казано. Отношенията й с Айрис отново се бяха върнали към началната си точка. Момчето определяше нещата, които трябваше да свършат пред уикенда, а те дори не бяха включени в списъка й и понякога изпълняването им продължаваше до късно през нощта. Сякаш тя умишлено се опитваше да попречи на Емили да отиде на бала — щом Айрис не можеше да е щастлива, то и Емили нямаше да бъде.
Те тръгнаха по тихия тротоар, който беше почистен от листата и върху плочките не се виждаше нито една рисунка. Цялото място изглеждаше като снимачна площадка.
— Следващата къща на тази пресечка — каза Айрис, усмихвайки се напрегнато на една жена, която разхождаше кучето си, сякаш тя бе онази, която не принадлежеше на този квартал.
Най-накрая те спряха пред една голяма къща от камък и тухли, която имаше дълга редица от прозорци на горния етаж. На пощенската кутия пишеше „МАКСУЕЛ“. Айрис изпъна рамене, мина по пътеката и натисна звънеца до вратата. Емили остана да чака на тротоара. Вратата отвори някаква жена, която можеше да е само майката на Трип, и Айрис извиси глас. Жената се намръщи и поклати глава. Секунда по-късно вратата се затвори. Айрис почука още веднъж, но никой не й отвори.
Тя гневно се върна обратно на тротоара.
— Трип не живее вече тук. Тази глупава кучка го е изритала.
— Каза ли защо? — попита Емили.
Айрис ядосано откъсна един карамфил от цветната леха до пощенската кутия и го завъртя между дланите си.
— Трип често казваше, че майка му е безсърдечна.
— Къде може да е отишъл?
Айрис хвърли цветето на моравата.