Райън поведе Ариа, която се криеше в склада, доведена до истерия от всичките картини на Ван Гог, към масата, и посочи огромния SLR фотоапарат.
— Трябва да започнеш да правиш снимки за годишника, папарачке! Да направим няколко кадъра на фреските! Виж! Ето я и нашата кралица! Да я снимаме как изпробва короната!
В другия край на стаята Хана разговаряше със Скот Чин, един от редакторите на годишника. Райън избута Ариа към нея. Щом я зърна, лицето на Хана пребледня. Тя сграбчи Ариа за ръката и я придърпа в коридора.
— Ето те и теб. Трябва да поговорим.
— Ами снимките, момичета? — извика Райън.
— След минутка! — викна Хана през рамо, завъртайки очи.
Те излязоха на пътеката, водеща към малката градина със скулптурите, която беше дарена на училището през осемдесетте години от богати възпитаници.
Хана отиде до скулптурата на жена, чийто нос беше паднал още преди години, обърна се към Ариа и си пое дълбоко дъх.
— Нали помниш как Спенсър каза, че помощникът на Али може да е свързан с Бил Бийч — където преди известно време направиха обир на лекарства?
— Да. — Ариа несъзнателно започна да чопли палеца си.
— Ами вчера видях Ноъл в Бил Бийч.
Ариа се вцепени.
— Сигурна ли си?
Хана кимна мрачно.
— Абсолютно. Със сигурност беше той.
Ариа стисна зъби и погледна към металната скулптура на жироскоп, която се намираше на няколко крачки от тях.
— Може би има причина да отиде там.
— Като например да краде лекарства за Али? — Хана скръсти ръце. — Ако наистина мислиш, че е невинен, разбери защо е бил там.
Ариа погледна встрани.
— Всъщност в момента с него не си говорим. Казах му за Олаф.
Хана се ококори.
— Защо?
Ариа изчака да отмине шумната косачка.
— Ноъл получи есемес от А., в който пишеше, че трябва да погледне в дрешника ми. А. очевидно искаше той да научи за картината. Получи се конфузна ситуация и Ноъл беше убеден, че крия нещо, затова… ами просто му разказах за Олаф.
— Гадна работа. Съжалявам. — Хана тъжно поклати глава. — Добре ли си?
Ария я погледна остро.
— Моля ти се. Сигурно ликуваш вътрешно.
— Ариа! — Хана я гледаше с ококорени очи.
— Няма ли да е по-лесно, ако двамата с Ноъл скъсаме? Така ще можеш да продължиш необезпокоявана своя лов на вещици.
Хана силно тръсна глава.
— Никой от нас не е срещу Ноъл. Не сме срещу теб. Повярвай ми, на нито една от нас това не й харесва. Никой не е искал това да се случи.
Ариа докосна скулптурата с ръка, потискайки плача си. Тя знаеше, че Хана казва истината, но я болеше всеки път, когато някоя от тях носеше поредното късче информация, уличаващо Ноъл. Тя искаше да им изкрещи: Не сме ли приятелки? Не ви ли пука за мен? Чувстваше се по същия начин, когато майка й я беше предупредила за Гюнтер, едно момче от Исландия — той щеше да й донесе проблеми и Ариа го знаеше, и освен това знаеше, че майка й го беше казала само защото искаше да я предпази. Ала въпреки това не й беше приятно да го чуе.
Хана се облегна на другата ръка на скулптурата.
— Агент Фуджи потърси ли те отново?
Ариа заби поглед в земята.
— Не…
— Тя се свърза с мен и Спенсър. А след това и с Емили. Очевидно отново иска да говори с нас.
Ариа вдигна глава.
— Защо?
Хана разпери ръце.
— Откъде да знам? Предполагам, че А. е издал някоя от тайните ни. Може би става дума за картината. Може да е за Табита. Кой знае?
Стомахът на Ариа се сви на топка. От една страна тя се почувства облекчена, че не е получила ново обаждане. От друга защо Фуджи не се беше обадила само на нея?
— Какво да правим? — попита тя с треперещ глас.
Точно тогава Райън подаде глава през вратата.
— Ариа? Имаме въпрос за звездите от папиемаше.
Ариа погледна Хана, после сви рамене и се върна в депото. Докато даваше инструкции как да изглеждат звездите, стомахът й се бунтуваше. Не можеха да разговарят отново с агент Фуджи, не и след като картината се намираше в дрешника й. Трябваше да решат какво да правят колкото се може по-скоро.